петък, 16 ноември 2018 г.

Йебем ти и феминизма!

ноември 16, 2018 0

Кратък разказ за прехода от борбата за права до правото да те мързи

Йебем ти и феминизма и няма да цензурирам фразата! И дори няма да се извиня. Да, да, сигурно безкрайно много жени (как си вярвам изобщо, че ще прочетат този текст) ще се разбунтуват, развълнуват и т.н. от въвеждащата фраза на този въз кратък и напълно субективен коментар по темата. Само че той си е мой, блога също и да си призная, много ще се радвам някой да обори мнението ми по въпроса. И ако успеете да издържите до края на този текст, ще разберете защо го казвам.

Нека започнем със съвсем кратка етимология на думата „феминизъм“. Произлиза от латинската дума „femina”, която означава жена. Феминизъм е понятие, което обединява политически, социални, икономически и други движения, борещи се за равноправието между половете, свобода и право на глас на жените. Сиреч всички сме равни и не се допуска възможността едни да са по-равни от други. До тук добре. Има ли феминизъм на Балканите и с какво той е по-различен от този в Западния свят, може би някой ден ще е тема на друг пост, но днес не това е насоката.

Вие, мили митични същества, които четете този блог, ако все още не съм ви отегчила с първите два абзаца, ето я и самата тема на днешния монолог на една яхнала метлата Самодива С., а именно – балканските милениуми и израждането на феминизма. Зададена по този начин, темата е изключително широка и отворена за дебат и дискусия. Изобщо нямам претенции за изчерпателност и обективност, искам просто да споделя размисли, които се въртят в главата ми през последния месец.

Напоследък все повече млади момичета, девойки и жени наоколо споменават феминизма и правата на жените в разговор. Разбира се, напълно подкрепям равноправието между половете, уеднаквените стандарти в политически, социален, икономически и какъвто там друг аспект се сетите. Факт е, че у нас жената никога не е била чааак толкова безгласна буква, както в други страни например, но все пак първата вълна на феминизма в България (ако не се бъркам, след Първата световна война) оказва влияние и се създава първото официално женско движение у нас. До тук добре. В следващия момент, около 100-тина години по-късно, сяда срещу мен девойче, обгрижвано социално и икономически от мъжа до себе си, и разпалено ми обяснява как няма смисъл да се бори за правата на жените, защото ние си ги имаме, но иначе, по душа е феминистка. Бога ми, не мога да опиша огромния разярен вулкан, който избухна в душата ми при това твърдение и неистовата енергия, която вложих, за да го овладея. Не казвам, че трябва да се бори за нещо, което очевидно не я касае или че кой знае каква борба кипи в родната страна, но пренебрежението, с което изрече тези думи ме потресе. Нямаше как да не каза поне едно изречение в опозиция, като иначе наистина интелигентната девойка (не е иронично) отговори, че жените са се борили достатъчно, за да може сега тази млада дама да си позволи да е ПОЧТИ изцяло зависима от мъжа до себе си и въпреки това да има право да гласува. При тези думи просто си загасих цигарата и станах от масата.

Няколко дни по-късно, водих с разговор с друга млада дама, която е приела собственото си разбираме за феминизъм толкова сериозно, че не позволява мъж да и отвори врата, дръпне стол, за да седне или да и подари цвете, защото това тя била пич, феминистка, еманципирана, самостоятелна, без нужда някой да се грижи за нея. Не била саката, че да не може да си отвори сама и като искала цветя, сама си ги купувала. Тук разговорът пое доста различна посока, защото дамата сама на себе си зададе въпроса: „Защо не мога да си намеря свестен и нормален мъж?“ За мен отговорът е силно очевиден, но все пак може би е добре да отбележа, че освен не позволява да бъде обгрижвана, това иначе прекрасно момиче, не желае да полага каквито и да било усилия за връзката си, защото това нарушавало баланса на равноправието в лични взаимоотношения. Тук може би е добре да обясня: Тя няма да бъде романтична, защото ако е – иска да получи същото в замяна, за да е по равно, нали. Но когато мъж се опита да е по-внимателен с нея, го тълкува като схващане, че някой я мисли за слаба.

И тук моля някой да ми потвърди, че това наистина звучи невменяемо, защото аз се изгубих…
До тук стигнахме до извода, че част, повтарям ЧАСТ от тъкмо появилите се „феминистки“ от поколението на милениумите хал-хабер си нямат какво иде реч и предпочитат да мързелуват в работно или лично отношение, защото някой вече е свършил мръсната работа вместо тях.

Разбира се, има и друга страна – мъжката. Тя има своите много и премного разбирания, тълкувания и мнения, но ще се спра само на едно, което ме накара до известна степен да задълбая повече в темата. Част от господата, на възраст между 24 и почти 40-годишна възраст нямат нищо против феминизма. Те адмирират и уважават правото на жените да се развиват личностно, професионално и т.н. И тук идва момента да спомена 2 конкретни случая.

Първи случай: Господинът, твърдящ, че приема феминизма, успя да убеди половината си, с която са от N на брой години заедно да напусне работа, само заради собствената си неувереност и факта, че тя получавала по-висока заплата от него. До това заключение стигнахме след като той сам сподели, че няма нищо против жена му да се справя сама със задълженията, задачите, проблемите и неволите в живота, но не може да приеме, че тя е „глава на семейството“. Държа да отбележа, че по никакъв начин не осъждам господина, просто ми стана интересно как хем твърди, че приема равноправието на жените в професионален аспект, хем приятелката му напусна работа.


Втория случа откровено ме потресе. Разбира се, това е чисто субективно мнение. Ситуацията е следната – двойка близки познати. Мъжът е интелигентно създание, но със „схемата“ за феминизма оправдава всичко, което той самият няма желание да направи. „Приятелката ми е феминистка и тя няма нужда да и помагам“, обяснява гордо той, в контекста на това, че девойката сама мести и сглобява мебели, тъй като наскоро се нанесоха в нейното жилище. С това оправдание излиза и когато забрави да и остави все пак някаква, макар и символична сума, за сметките, тъй като това било нейното жилище и той бил на гости. Тя така или иначе се оправя сама. Или когато тя закъса с колата, а той отказа да дойде, просто защото не разбирал от коли и няма с какво да ѝ помогне. Защото тя е еманципирана млада жена и може да се справя сама.

Моето лично заключение по темата е следното: Ако феминизмът и еманципацията се превръщат в основни оправдания за това да бездействаш - не, мерси. Тези понятия не могат да бъдат оправдание за това, че част от обществото отказва да поеме отговорност за хората и събитията, които се случат в живота им.

И няма как да не завърша със следния въпрос: Толкова ли ни мързи, че да изродим подобна идея по този начин?


Ние, Самодивите, ще се радваме да чуем и вашите мнения по темата. 

понеделник, 12 ноември 2018 г.

За мъжете ни с любов

ноември 12, 2018 1



Забелязвам тенденцията да се подиграваме на нашите мъже. Било то от чисто хумористична гледна точка или защото ние сме гадини долни и не знам как ни търпите (не, Слънце, наистина не знам, трябва да ми го обясниш това довечера). Забелязвам, че и ние рядко сме жени до тях, целейки да бъдем силната, независима жена (пак можеш, мамка му, остави го да смени крушката). Е, днес ще си говорим за това колко са прекрасни мъжете ни! Защо мъже? Често вашата половинка ще влезе в живота ви с бонус най-добър приятел, който ще стане и ваш най-добър приятел (освен ако не сте грандиозни патки, нали).

Така Самодива А. се оказа в една мъжка квартира, превиваща се от болки в корема, защото някой подрани грандиозно. Превръзки – няма. Хапчета – няма. Две момчета, които я обгрижват с цялата си любов – има. Докато единият прави чайове и изнамира одеала с крайно съмнителен произход (за този индивид сте чели и в друга статия ), другият дава идеи какво да правиш, за да намалее дерзанието ти и тича по аптеки за хапчета (благодаря ти, осмокРачо). Искам да ви кажа, че толкова щастлива не се бях чувствала от твърде дълго време.

Пак така се разхождаме с нашите герои из гората, а моят тъй възлюбен вдига една шишарка и ми я подава с думите „Странна е като теб“. Това лично бие всеки един букет, който съм получавала в живота си, защото тази шишарка наистина беше странна…като мен.

Сутрин се будиш до него, а той – вече буден и те гледа влюбено. Виждаш лека усмивка как се появява на лицето му и знак за блаженство. И така в тази крайно мила картинка, той лекичко с щастие въздъхва и ти казва „Пръднах под юргана“, а ти не можеш да си намериш мястото от смях.

Такива са те нашите мъже, затова събрах истории на самодивски приятелки да ни разкажат какви мили жестове правят техните половинки за тях.



1. Самодивска посестрима - Плами 

Тъкмо сме се прибрали с бебето от болницата, то е сладко и добричко, баща му е горд като пуяк със сина си. Аз съм в хормонален бум, дисбаланс, etc. Вярвам, че съм най-лошата майка, нямам достатъчно мляко и няма да си възпитам добре детето и то ще стане сериен убиец или политик в България. Съответно рева. Сутрин. Обед. Вечер. Посред нощ докато детето доволно яде от "несъществуващото" ми мляко и качва килограми като прасенце преди Коледа.
Мъжът ми е умен. Не ми казва "Успокой се" или "Ядосваш се за глупости". Знае, че това няма да доведе до нищо добро за него. 😀 Става нощем с мен. Говори ми смешки. Разтрива ми гърба. Купува ми много сладолед и шоколад без да съм му казала. Купува ми всичко, за което е прочел сам в нета, че засилва "несъществуващата" ми кърма. Извежда ме на пазар за дрехи без да мрънка, докато майка ми се гушка с внучето. Оставя ме да изляза с мама докато той се гушка със сина си. Не се оплаква за това, че не готвя, не чистя, не пера и в апартамента все едно е паднала бомба. Казва само "Важното е да си спокойна".





2.  Самодивска приятелка  - Лара 


Всяка вечер моето момче разхожда кучето ни, защото навън е тъмно и страшно и аз съм “принцеса”, която трябва да си почива след работа. И това са ежедневни жестове. Това, че всеки пък носи покупките от магазина. Това, че мие чиниите след като аз сготвя. Или готви, когато не се чувствам добре. И ми взима шоколадово яйце всеки път, когато съм тъжна.








3. Самодивска приятелка - Лили 



Иван е мъжът, който ми носи цветя без повод. Той е най-близкият ми човек, който изпълва душата ми. Той е момчето, което преди години стисна зъби и предпочете да спи върху каменния под на (някаква църква беше, но не си спомням името ѝ) в Пловдив под звуците на разговорите ни, защото имах само една вечер с най-добрата ми приятелка, с която ни деляха градове и държави с години.








4.Самодивска приятелка - Сияна 

 Aлекс е най-прекрасният съпруг, за който може една жена да мечтае. И най-прекрасният баща. Беше с мен в най-прекрасния момент в живота ни - раждането на дъщеря ни.
Винаги взима участие в поддържането на къщата, като задълженията са разпределени по равно, но той поема по-трудните неща като изхвърлянето на тежкия чувал с боклук, носене на покупките от магазина и прочее; често мие чинии и пуска прахосмукачка и пералня. Често ме глези с шоколад и домашно приготвена пица (като днес <3). Обожавам и когато се занимава с малката през почивните си дни, за да мога аз да взема глътка въздух и да отделя малко време за себе си. Това са малки неща, които на много хора може и да не им правят впечатление, но за мен са много важни и мисля, че правят връзката ни пълноценна и балансирана.
Алекс не ми купува цветя, но понякога със или без повод ми бере малки букетчета от градинките, което е много по-яко! А най-милото е, че ме търпи докато пея! 




5.Самодивска колежка, насилствено станала приятелка - Вера

Зимата в студени и мрачни сутрини не ти се става от леглото, на мен изобщо хаха
Филип на няколко пъти ме изненада със "следи" по пода към нещо вкусно. Имам предвид, че беше налепил
стикери на пода с нарисувани стъпки, които водеха по завъртян начин (веднъж и през банята) в кухнята, където ми беше приготвил закуската,
при това наредена симпатично на масата







6. Самодивска съпруга на шефа, пак насила станала приятелка - Алекс 

Той ме открадна от Молдова! Първите три месеца от връзката ни си пишехме чрез Гуугъл, защото той не говореше румънски, а аз в последствие научих английски заради него. Всяка сутрин ми прави кафе и ме води на работа. Направи ми най-романтичното предложение за брак пред стотици хора. Понякога ми прави големи изненади, като тази да ми каже, че имаме среща с някой, който да се окаже художник, който да ме научи да рисувам, а това ми е голяма страст. Но по-важното е, че всеки ден ме пита как се чувствам и дали съм щастлива. 








7. Самодивска братовчедка - Галя. Tя ни е личен пример как първото ти гадже може да бъде бащата на двете ти деца, за което страшно много я обичаме. 


Дори и след 20годино заедно, една жена може да получи за подарък колие с надпис И+Г=ВНЛ












P.s. А самодивите ще добавят, че бащата на Галя гони мъжът ѝ преди години с пушка из Карнобат, но дори това не го отказа от нея :)




8. Самодивска майка! Накрая, защото най-много я обичаме нея!

Със сестра ти бяхте малки, а по онова време не се празнуваше Св. Валентин, така че всичко романтично се случваше около осми март. Вас ви пратихме при баба, а баща ви се беше подготвил с ягоди, сметана и шампанско и както може би се досещате вече, очакваше ме една наистина романтична нощ. Това, което едва ли очаквате е ,че ти и сестра ти се прибрахте по-рано от баба ви и най-нагло ми изядохте ягодите и сметана и изкарахме една “романтична” вечер по семйно. Няколко дена по-късно леля ти дойде на гости и с нея изпихме шампанското. Така неуспешно мина опитът на баща ти за романтична вечер, която помня вече 20 години.












Мъже, обичаме ви! Продължавайте да сте толкова прекрасни и да сте най-слънчевата част от нашия живот :) 

Самодива А. 

петък, 9 ноември 2018 г.

Наръчник за оцеляване в домашни условия

ноември 09, 2018 0


Или когато хитът на Дестенис Чайлд придобива съвсем нов смисъл за вас

Ако си мислите, че някакво си тъпо реалити, на което трябва да оцелееш на самотен остров без покрив над главата си и храна, е страшно, готова съм да се обзаложа, че никога ама НИКОГА не си живял с капризна жена под един покрив. Или с нечие мамино синче. Това е незаменим урок по издръжливост, гъвкавост, търпение, понякога сръчност и какво ли още не.
Без значение от пола, сигурна съм, че и на двете страни им е изключително трудно да се напаснат един към друг, щом се вземе заветното решение тип „Ще живеем заедно!“. И тъй като съм специфичен темерут, късала нервите на не един и двама души (имам предвид съквартиранти и т.н.), няма как да не споделя житейския си опит по темата. (Това не е вярно. Чувствам се виновна пред себе си, че от много дълго време не съм писала в блога и Самодива А. ще ме убие.)

И ей ги на, житейските ми „мъдрости“:

1.       Пространството се разпределя на равни части. Разбира се, когато живееш с гаджето, равни части означава около 70 на 30 в полза на женската половинка. И тука се започват обясненията „Ама те обувките ми къде да стоят? Е виж колко рокли имам, няма къде да ги прибера. Е не мога да си събера всички гримове в един шкаф, ти луд ли си?!“
Ето го и решението: Тя не готви, нали? В такъв случай да си оползотворява пространството в кухнята и да си прибере неща във фурната. И без друго тази готварска печка стои там само за украса.

сряда, 3 октомври 2018 г.

Неща, които да не правим на сватбата на шефа

октомври 03, 2018 0

ПЕШО СЕ ОЖЕНИ! ГОРЧИВО! ОЩЕ ВИНО, МОЛЯ! *хълцук*

Казват, че човек и добре да живее – се жени, но така като гледам булката на шефа ми, то хубавият му живот тепърва започва (Пешо, ще ми дадеш бонус този месец, нали?).  Всички знаем за писаните и неписани правила по сватбите – да не идеш с бяла рокля, да не привличаш вниманието към себе си, да не ядеш от тортата тайно в кухнята преди да са я изнесли и куп други подобни. НО когато младоженецът е шефът ти – е, тогава правилата малко се променят. Приемаме, че сме по-различни от средностатистическия човек и си харесваме работата и живота. Искаме да ги запазим такива, но също така много обичаме вино. Тези два факта могат да се саморазрушат на сватбата на шефа ви, затова трябва да внимавате много. Специално за вас подбрахме ОСНОВНИТЕ точки, които трябва да следвате по време на венчавката на човека, който ви дава заплатата и поради някаква (понякога странна) причина, продължава да го прави.

1. Не се напивай.

Да, точно така. Не прави Блъди мери коктейли на бабината братовчедка на младоженеца, не предлагай да пиете шотове текили от пъпа на шаферката и АБСОЛЮТНО не залитай с бутилка червено вино около булката. Знаем, че пияното ти алтер его е различно от теб самата, но също така не е учтиво да изкрещиш в средата на дансинга „ХАЙДЕ ВСИЧКИ ЗА ДЮНЕРИ!“, а за още по-пълно изживяване, може да добавиш „С ПАРИТЕ, КОИТО ТОЙ МИ ДАВА!“ и да посочиш, залитайки шефа си. Остави пиянския си глад в миналото.

2. Не се натискай с братовчедите.

Същото това пияно алтер его е доста превъзбудено (или агресиращо, но заради повода си миличка). Виждаш го тоз братовчед как те гледа, и какво от това, че не беше толкова хубав преди церемонията – та ти си емоционална! Имаш нужда от подкрепа, от обич, от един голям…шот текила. За да не се случват неловки моменти, които сме виждали по сериалите, а именно двама правят секс, а цялата тайфа ги слуша – запази хормоните си за у вас. Също така – това е шефът ти, за него е важно да знае, че си комуникативна и отдадена в работата си и с клиентите, не с роднините му.

3. Не говори за бившите гаджета (и изобщо не повдигай темата).

Ти тотално отказваш да слушаш първа точка, затова сядаш при мъжката компания на младоженеца и се почваш: „И КВО? Т‘ва ли ви е любимото гадже или сте харесвали някоя друга повече?“ *хълцук* Първо – не правиш добро впечатление, пияничке. Второ -  най-накрая е станало заветното чудо на брака, необходимо ли е да го разваляш? Трето – ако си необвързана, тотално губиш шанса си да се случи точка втора, а ти не искаш това, нали? Точно както са те учили на работа – приоритизирай правилно!

4. Без изтъркани лафчета.

 „Ето от къде младоженецът е взел красотата си“, обръщайки се мъртво пияна към колоната в бара, защото ти продължаваш да не следваш първа точка. После отиваш при бащата на булката и смело заявяваш „А ЕТО ОТКЪДЕ ТЯ Е ВЗЕЛА МУСТАКА СИ!“. Разбира се, на теб това ти навява спомени за собствения ти мустак, който наследи от баба, но това не се вижда толкова смешно на гостите на сватбата, затова вероятно или ще те изхвърлят от сватбата , или ще те оставят да хълцаш на детската маса.

5. Не показвай танцувалните си умения 

А ти супер смело си пиеш вино от бутилка, подпряла се на парапета. Чуваш „ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, МАКАРЕНА!“ и повеждаш танца! Ръце напред, после лакти, рамене, скок, не, чакай, дупе, скок…Не…Оф, как беше това, ве? *хълцук*

Няма значение! Започват да пускат черно и ти ще покажеш на всички коя е царицата на туъркването. Приличаш повече на обезкостено пиле в гърч, но на хората им е неудобно да ти го кажат, затова те оставят да се мъчиш на сцената, докато междувременно се препотяваш три пъти и започваш да миришеш съмнително.

Младоженците специално молят DJ-я да не пуска California love или други песни, подходящи за разсъбличане.

6. Не си взимай храна за вкъщи…или вино…или стол. Украшение за маса може.

Казват, че когато българинът иде на заведение, си вкарва сам алкохола и изкарва храна в кутии. Но защо да не си вземеш за вкъщи? Съквартирантката ти ЗАСЛУЖАВА да знае колко вкусна беше таз‘ пиперка бюрек, мамка му! А тортатта? Така или иначе трябва да са ти благодарни, че не я изяде, докато беше в кухнята. Заслужаваш това бонус парче в чантата си. Знаем, че на всяка сватба има подаръчета, но е много по-епично да откраднеш нещо – така, пак за преживяването, дето се вика. А щом тръгнеш от сватбата, поклащайки се, защото в последните точки ти само пиеш, прегръщаш младоженците, протягаш се, за да вземеш от масата им сватбената ракия и стремглаво се прибираш, за да може да си отпочинала и трезво да береш плодовете на срама си. 

Е, това бяха част от съветите, които самодивите успяха да ви дадат. След като ни отне почти месец да се съвземем от сватбата и да напишем този текст, не знаем до каква степен сме следвали сами правилата си, но пък смеем да твърдим, че беше изключително забавно.

Оставяме на въображението на младоженците да разберат какво сме откраднали :)

ГОРЧИВО!

Самодива А. 

четвъртък, 16 август 2018 г.

Как да я спечелиш в 3 лесни стъпки

август 16, 2018 0


Не, не можеш да я натикаш в багажника на колата и да я отвлечеш още на първата среща

Здравейте мили средностатистически, приблизително 30-годишни господа. Тъй като се оказа, че това е нашият почти „женски“ блог за мъже, няма как да не обърнем внимание специално, ама СПЕЦИАЛНО на вас! И след като Самодива А. вече писа за това „Как да задържиш вниманието му като истинскасамодива“, на Самодива Б., пардон – С., се пада честта и удоволствието да ви разкаже за това как бързо, лесно и ефективно можете да покорите женското сърце, без да е необходимо да забивате кол в него, че да разберете дали това не е следващият вампир в живота ви или наистина е онази чудна девойка, която може да вари ракия в казан, да прави мусака по-вкусна от тази на мама и може да ви носи на гръб, когато се опитвате да се приберете кирка пиян по улицата.

Нямаме претенции, че тези препоръки са доказани с годините, но ако някоя жена остане с вас след тях, то поне можете да бъдете сигурни, че тая е чисто луда, но наистина много ви обича. Ето ги и тях:

1. Подкоси краката ѝ още на първата среща

Обикновено, повечето жени, без значение дали са самодиви или вампири, очакват това да стане с целувка, но в приказки не живеем, а и много мъже могат да целуват. Така че бъди креативен. Изплющи 2-3 шкембе чорби с мнооого ама много чесън и люто. В онзи специален и интимен момент, в който електричеството между вас е толкова осезаемо, че може и крушка да светне, а тя очаква да я целунеш, приближи се до лицето ѝ и лъхни ама мощно. От миризмата на чесън ще и се насълзят очите, което означава, че имаш няколко секунди, в които тя не вижда нищо. Използвай момента и „случайно“ я бутни да падне по лице. Защо по лице? Защото ще си удари коленете и няма да може да избяга. Ако нямаш намерение да се правиш на чак толкова невинно и крехко създание (щото си мъж, нали), помоли някой приятел да се навърта наоколо. Когато дамата ти премижи след твоя опияняващ полъх, приятелят ти да изскочи от някой храст и да ѝ забие шут в капачките. В този момент ти се превръщаш в рицар, спасяваш дамата, (пу, дейба, не можа да хванеш тоя хулиган) но споменаваш родителите му, особено този от женски пол. Водиш я в спешното (грижовен си) и тя ще-неще, ще има време да те опознае, защото поне няколко дни или седмици няма да може да ходи, т.е. да избяга.



2. Сготви ѝ

Това е мнооого важен и тънък момент. Хем трябва да изглеждаш като добър домакин, но и не трябва да се справяш твърде добре. Все пак ако дамата ти разбере, че шеф Манчев и Джейми Оливър се учат от теб, означава, че тая фльорца ще очаква всеки път ти да ѝ готвиш и няма да си мръдне пръста в кухнята. А не искаш това, нали!? Кулинарните умения обикновено вършат страхотна работа за покоряване на женското сърце, но и доброто желание също става. Ето как да се справиш това.

Фасулът е добра идея, не само защото ще тестваш търпението ѝ (все пак са няколко часа варене), но и много можеш да се смееш след това. Тук много ще изгрубеем, та няма да кажем какво си мислим точно (обаче ти се сети, нали?). По същество - взимаш най-старата тенджера, която имаш, оставяш фасула не само да заври, а хубавичко да загори, чак да се запече вътре. Е, ще си пожертвал една тенджера, но ти обещаваме, че никога няма да те накара да сготвиш нищо. Накрая можеш да поръчаш нещо вкусно от близкия ресторант. Ако фльорцата е на диета, обади ни се – ние можем да изядем всичко ; ) Така хем си се представил като иначе старателен и грижовен домакин, хем няма да те занимава да вършиш нищо в кухнята.

3. Покажи ѝ, че е специална

Задължително ама задължително трябва да се случи това в почивен ден! Отиваш и я забираш от тях, да речем по обяд. Обядвате някъде и ѝ загатваш, че имаш изненада за нея. Разхождате се малко, пиете по едно кафе и я водиш у вас. (Важното уточнение е, че не трябва да си подреждал и чистил поне седмица.) Тя влиза на пръсти между миризливите чорапи в коридора и калните обувки от планинския преход миналата седмица, а ти трясваш вратата зад гърба ѝ. И тук слушай/чети внимателно. Сграбчваш я за раменете, гледаш я в очите продължително и мълчиш за няколко секунди (доказан трик за създаване на очакване). Целуваш я, прегръщаш я и на ухо ѝ прошепваш, че никога не е имало толкова специална жена в живота ти и че тази изненада никога не си я подготвял за никоя друга. В момента, в който очичките и ехидно започват да светят, връчваш и метлата и стирката, и да я видиш колко може. Обясни ѝ, че само ТЯ, СПЕЦИАЛНАТА, ЕДИНСТВЕНАТА може да почисти този апартамент, защото никога не си чувствал никоя друга толкова близка. И да поизлъжеш малко – както толкова, апартаментът има нужда от това.

Ако вече си приложил и трите номера за романтично покоряване на женското сърце, но никой от тях не е подействал, значи тази жена не е била за теб. Ако си ги приложил и тя все още е при теб, заведи я на преглед при най-близкия психиатър. Или просто вземи бутилка вино или там каквото пие. Бира същи може, да си оригате заедно на дивана и не я изпускай, че едва ли някоя друга ще изтърпи всичко това!


Самодива С.


четвъртък, 9 август 2018 г.

Първата любов е с ритъм на валс

август 09, 2018 0

В седми клас (13-годишна пубертетка) нашите благоволиха да ме изпратят на лагер с класа. Беше доста емоционално, защото знаехме, че това ще ни е последният лагер заедно и да ни забият сите малчугани у гората да хормонясваме наистина звучеше като чудесна идея. Така се озовахме в една хижа, буквално забита насред нищото. Сградата някога е била училище, но редица обстоятелства я бяха превърнали пак в дом на деца, но по-различен. На третата минута от престоя се осъзнахме, че ние там…нямаме какво да правим (освен ако не вкараме доза креативност) и по-лошото – нямаме къде да избягаме, нито от себе си, нито от учителите. Тук е важно да уточня, че бяхме с госпожата ни по История, която и тогава ми стигаше до рамото, имаше много къса и много ярка червена коса и обичаше да ни се подиграва. За всичко. Постоянно. Няма да споменавам, че ми беше една от любимите учителки.

Мина първата вечер, всеки изкара от запасите си със спомени за игри. Аз като един типичен книжен плъх си бях натоварила библиотеката в сака и знаех, че скуката няма да ме догони, но все пак идеята беше да сме малко деца. Заедно. 

Дойде заветният ден номер две. Група деца от…нямам абсолютно никакъв спомен от къде, но бяха ангелът небесен. Гледаме ги – малко смотани, ма нищо, бяха на нашите години, така че щяха да свършат работа за забавление. Учителките им – крайно по-строги от нашите, високи, стройни, гледащи над очилата и сякаш преброяваха всеки косъм по косите им дали е на мястото си. Добре…ние варненските диваци се криехме да правим всевъзможни глупости, стараехме се да скапем живота на всеки, а по-яките даже се криеха да пушат (ДА, ТОЧНО ТАКА, ТОВА БЕШЕ ВЪРХЪТ НА НАШЕТО БУНТАРСТВО).

Оказа се, че тези учителки са всъщност треньорки и докато ние мислехме хиляди бели, тази група беше дошла, за да тренира…бални танци. Значи, ако си на 13 и те тресат хормоните, бални танци звучи супер романтично и вече си представяш как си принцеса и се появява принц, танцувате валс до зори (не че ти можеш, но това няма значение). После те удря реалността, че си със скъсан анцунг и до сега си се въргаляла в някаква слама и романтиката умира бързо. Смели и луди, налазихме новата група, запознахме си и там беше ТОЙ. С едни хубави тъмни къдрици, една идея по-нисък от мен, ма на 13 не ти пука за такива неща и крайно срамежлив. Ще си го наречем В. Не знам дали наистина съм го харесала тогава или ми е трябвал спасителен пояс в тази скука, та съм разиграла поредната любовна сцена от романите, но ФАКТ, помня го 12 години вече.

Всеки ден имаха тренировки във физкултурния салон и помня, че когато В. танцуваше с друго момиче, започнах да усещам за първи път онази вече ТОЛКОВА ТИПИЧНА женска злоба и завист. Аз не можех да танцувам, но пък имах други качества, като например колко бях срамежлива, смотана и забита във въображението си. Това не се е променило все още, ако някой се чуди. Та, след тренировките съученичките ми се кикотеха с тънките си гласове, играеха си с косите и доста очевадно тренираха бъдещи похвати за сваляне. Аз това все още не съм го усвоила, което може би обяснява дефицита на любови в живота ми. Ние с В. бяхме различни – прясно открили метъл музиката, не спряхме да обменяме банди през цялото време. Говорихме си за книги, размишлявахме над живота и обсъждахме колко досаден може да е този, все още, момичешки смях. Така трепетите в сърцето ми ставаха все по-силни и необясними, защото не бях имала такива до този момент. Колко чисто и непорочно е било. Бяхме останали сами в салона, кога В. изскочи с гениалната идея – НЕКА ДА ТАНЦУВАМЕ ВАЛС. О, Боже милостиви…аз и моите два леви крака се свихме в ъгъла и тъжно признахме, че такива неща не умеем. Няма, В. и неговата мъжка сила решиха, че ще ме научат да танцувам валс и точка по въпроса. Аз си седях на стола, все така смотана, а сърцето ми се опитваше да се измъкне от хватката на ребрата и по-бързо да научи валс…не, че му се танцуваше, но това означаваше, че ще стои в прегръдките му .

Пусна той касетофона (да, толкова сме ретро) и започнахме – 1, 2, 3, 4. В моя случай – 1, настъпване, 2, настъпване, 3 , спъване, 4, за малко да падна. Упорит, че иска да ме научи, стояхме в салона може би час, докато успея да хвана такт и поне началните стъпки да са ми правилни. Kолко бях щастлива, когато успях да изкарам цяла песен, без да се спъна. После момичешките номера в мен се обадиха и започнах пак да се спъвам, защото така В. ме държеше по-близо до себе си.

Всеки ден си намирахме време да танцуваме и беше прекрасно. 

Това е краят на историята. Мина много време от тогава и вярвам, че детското ми въображение много е пречупило реалната ситуация, но споменът по този начин ми харесва и мисля да си го запазя такъв. Първият мимолетен трепет на сърцето. Първият валс. Първите мъжки къдрици в живота ми. И до сега щом чуя валс, понякога се сещам за В. и се чудя дали е успял да постигне онези мечти, за които говорехме толкова във физкултурния салон. Колко ли момичета е научил още да танцуват. Дали вече е по-висок от мен. Не знам, но се надявам, че е добре.

Самодива А. 







понеделник, 6 август 2018 г.

Речник на женските нрави

август 06, 2018 0

A.k.a какво казват жените, когато ти казват НИЩО

Средата на седмицата е, в разгара на отпускарския сезон. И ти ли си в офиса, успокоявайки се, че климатикът духа почти като морски бриз? Искрено се надяваме отговорът да е ДА, защото ако отговориш по друг начин, има силна вероятност да те намерим някъде по плажовете или балканите и да ти отмъстим за прекрасната безотговорна почивка, която прекарваш в момента. И то като истински самодиви! Ще дойдем, ще ти изядем храна, ще ти изпием алкохола  с щастлива, леко пиянска стъпка ще си тръгнем.

Иначе за друго ще си говорим днес, де. Но най-вероятно вече знаеш, че често се отнасяме в мислите си и понякога ни трябва леко побутване, за да се върнем на темата. Точно като да се караш с жена – спорът тръгва от това, че си си хвърлил чорапите насред хола, но изведнъж милата ти женичка се превръща в огнедишащ дракон с невероятна слонска памет и изравя всички спомени, за които ти се е ядосвала някога. Като онзи път, преди 8 години, когато си счупил любимата ваза и си супер непохватен, и не си сменил крушката преди 2 години, а тя така те е молила. Е, вярно, че 3 седмици за една крушка в коридора са доста време, но какво толкова – нали си казал, че ще го направиш!?

Та, тъй като знаем и искрено осъзнаваме колко непоносими сме на моменти (макар че няма да си го признаем, защото ние сме НЕЖНИ, ОЧАРОВАТЕЛНИ създания и ти си длъжен да го помниш, и да бъдеш клоун-нинджа*), ще ти помогнем с разгадаването на една дълбоко философка тема, която създава диспути, дебати и по която са писани стотици философски трактати – какво искат да кажат жените. Разбира се, няма как да направим всеобщо заключение, защото сме само две, а по света има поне още няколко милиарда. Но ако успеем да предотвратим даже един спор поради неразбирането на тежката семантика на женските мисли – значи сме направили нещо смислено в живота си! И ето, след куп изписани небивалици, започваме.

*Клоун-нинджа – Утопичен мъжки образ в женското съзнание. Означава здрав и силен мъж, способен да закриля и защитава с чувал, пълен с невероятно забавни шеги 365 дни от годината.

Естествено, няма как да не започнем с най-популярното женско изказване – НИЩО МИ НЯМА. Ама разбира се, че нищо ѝ няма. Само иска да ти изяде главата като женска богомолка след полов акт, но това си е просто така, без причина. Така популярната фраза, както сами може би се досещате, означава точно обратното. Жената е бясна като актриса в латиноамерикански сериал от началото на 2000-та, но това не може да приключи толкова лесно, колкото ти се иска. Лечение на тежката болест „Нищо ми няма“ не съществува, но можем да помогнем с овладяването на симптомите. Сигурни сме, че си достатъчно интелигентен, за да се сетиш за това и сам, но тази фраза, неизменно води към следващата. А тя е „Сети се сам“. Не се притеснявай, заедно ще решим този ребус.

СЕТИ СЕ САМ е едно от най-лошите неща, които можеш да чуеш, защото е нож с две остриета. Не само, че трябва да предположиш правилно, но при това се налага да е раз, защото иначе сам влизаш в капана. Ако започнеш просто да предполагаш евентуални причини, поради които твоята хубосница е бясна, най-много да налееш още масло в огъня и то все с неща, за които тя все още не се е досетила. НЕ ПРЕДПОЛАГАЙ! Не казваш: „Защото спах със съседката!? Защото счупих нещо!? Защото не искам да отида на море с лудите ти приятелки!? Е, какво толкова като съм забравил рождения ти ден / годишнината / майка ти на летището…“ И друго важно нещо – това не е от моментите, в които ще решиш проблема с хвърляне на храна по малкия намръщен глиган, свит на топка на дивана в хола. Стой на безопасно разстояние, например в съседната стая, но не си и помисляй да и тряснеш вратата и да излезеш, защото можеш да завариш неща, за които дори и не си подозирал.

Бележка: Нещата, които не подозираш силно зависят от лудостта в главата на малкия глиган. Те могат да бъдат летящи дрехи през прозореца, вуду кукла с изрязано твое лице от снимка върху куклата, черен кръст с перманентен маркер върху тениската на любимия ти футболен отбор, целият алкохол излят в мивката и, И!!! дори може да се обади на майка ти, за да и каже колко ужасен си ти. А майка ти може да дойде. Може да дойде и нейната майка! Определено смятаме, че е по-добре да си го спестиш, не мислиш ли!?

КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ също е сред популярните изрази, ползвани от жените. Ако знаете как да парирате, разразилият се емоционален MMA мач между вас може да приключи изключително бързо. Когато вашата леко изнервена принцеса, изрича това повишавайки глас (защото сме сигурни, че тя не крещи като истеричка в лудницата, неееее), има изпробван метод да я спрете. Ако и ти си и бесен, няма да е лесно, но сме сигурни, че можеш. Хващаш жената, прегръщаш я силно, притискаш я към себе си и казваш: „Толкова много те обичам, че постоянно мисля за теб и не винаги чувам какво ми казваш. Замаян съм от красотата ти…“ и т.н. глупости, които можеш да измислиш. Наистина има ефект!!! Е, може в момента да не мислиш точно това и тя да не е в най-красивото си женско аз, но определено ще млъкне, просто защото иска да чуе колко комплименти можеш да и направиш. 


П.П. Ако не можеш да се сетиш за неща, които да ѝ кажеш, пиши ни – имаме куп захаросани глупости, с които да я шокираш.


Сигурни сме, че си чувал и ЛУД ЛИ СИ? И тук можеш да се справиш лесно, но ти трябва кратка предварителна подготовка. Сиреч трябва ти жълта книжка. И понеже сме сигурни, че си напълно нормален, макар че живота с малкия глиган на моменти те побърква наистина, имаме решение. Отиваш в коя да е книжарница и си купуваш здравна книжка и жълт маркер/флумастер. Оцветяваш кориците и следващия път когато риторично те попита дали си луд, хвърли личната ти „жълта книжка“ по нея. Ако не друго, то поне ще я разсмееш с креативност.
И най-сложното за разгадаване от всички неща е НЕ-то на всяка една жена по цееееелия свят. Всъщност, когато жените казват НЕ, отказът може да означава 3 неща: наистина не искам нещо, не знам дали искам нещо, искам нещо, но трябва да видя колко ти държиш на мен и колко настоятелен си в действително. Това е дилема дори за нас понякога, но ще се опитаме да отбележим поне онези моменти, които са сравнително ясни.

НЕ, което означава НЕ – обикновено то е троснато, сопнато и придружено от намръщена физиономия или леко потропване с крак.

НЕ, което означава МОЖЕ БИ – почти винаги се произнася провлачено и с уклончива интонация. Тук трябва да слушате звуците внимателно, не самите думи. Трудно е, признаваме. Възможно е тя да се върти наоколо, да избягва да те гледа в очите и да извърта глава наляво-надясно.

НЕ, което означава ДА – ако те погледне като лисица в храсталак, повдигне леко вежди и каже НЕ с лукава усмивка, в 98% от случаите означава ДА.

Надяваме се да сме ви помогнали поне малко. Ако не сме – кажете ни кой е вашият малък, нервен и очарователен глиган, а ние ще му приложим самодивска терапия, за която можем да издадем само, че включва много вино. Но ще ти я върнем усмирена и е възможно да бъде щастлива.


Пропускаме ли някой прословут женски бисер? Сподели ни го в коментар, за да го разшифроваме заедно : )
Самодива С.


четвъртък, 26 юли 2018 г.

Няма да спиш, епилирах си краката



Из разказите на една млада жена и неравностойната и битка с епилатора

Сутрин е. Будя се, онзи до мен, до когото се будя вече 6 години, все още блажено хърка и не иска даже да се помръдне. Сръчквам го да става за работа – не иска. Днес наистина нямам време да се занимавам с това и да си губя времето с половинчасово събуждане. Прохърква още два пъти, изпърдява се, а кучето вече драска по врата. Заставам от противоположната страна на леглото, изритвам го и той пада. Воала! Вече е буден! И преди да се е разкрещял, побягвам през спалнята, отварям вратата със скоростта на светлината, слагам каишката на кучето с едната ръка, с другата вече съм си направила кафе, а с третата ръка си обувам кецовете (когато имаш гневно събуден мъж, ръцете могат да достигнат и 10). С кучката (четирикраката, не аз) вече сме навън и се разхождаме.

Разхождайки се в гора, започвам да се чувствам гузно от рязкото събуждане на хъркаща мечка вкъщи. Да не си помислите сега, че съм няк‘ва супер жестока и си мразя мъжа? Не, не… Просто сутрин мразя целия свят, той ще ви каже. Та реших да го изненадам. Обикновено това е лесно. Минавам през някой магазин да си взема нещо секси, готвя мусака и общо взето е това. Даже съм готова да гледам футбол с него. НО! Буфон вече не е в Ювентус, а мен ПСЖ грам не ме вълнуват. Та трябваше да е нещо друго. Този път реших да е нещо по-специално – ще си епилирам краката! Не си мислете, че съм от онези модерни космати феминистки, а.к.а. Чубака. Просто кожата ми е твърде нежна, боли кърви и да, намирам други методи. Както и да е, женските разговори друг път ще ги водим.

Прибирам се толкова бързо, колкото баба ти очаква да изядеш храна за един полк в казармата, звънкам на шефа, за да му кажа че имам неотложна работа и няма да мога да стигна до офиса. Започвам да си измислям причина след причина и колкото повече се омазвам в лъжите и оправданията си, толкова повече сама си вярвам и даже бях на косъм наистина да заведа кучето на ветеринар, защото нещо му има на ушите. Оффф, не, не. Това е само в главата ми. Съвземи се, МА! Оказва се събота. Сега разбирам защо пърдящото чорлаво чудовище беше толкова кисело. Е, нищо де, няма го вкъщи. Ще започвам.

Взимам една голяма хавлия, която старателно постилам на леглото. Вадя епилатора от шкафа, взимам охлаждащата ръкавица от хладилника и колана, който бях метнала на стола. Мечка страх – мен не. Захапвам колана, пускам онова малко тракащо извънземно пособие, светещо като неонов фар в крака ми и започва да се върти, издавайки ужасяващи звуци, почти като в хорър филм. Ръката ми трепери от страх, но страстта изисква своите жертви. Едва го доближавам до десния крак и започвам на ум да пищя от болка. Рев, сълзи, болка, а тая малка гадина е по-лоша от всичко, което съм виждала в живота си. Хапя колана и си трая, че да не си помислят някои от съседите, че някой се опитва да ме одере жива.

Тук ли беше момента, в който трябваше да уточня, че кожата ми е твърде чувствителна за такива манипулации!? Ей сега ще разберете защо.

Минавам крака с епилатора и веднага след това лепвам охлаждащата ръкавица отгоре, уж да не боли толкова. Как да не боли, майко!? Тризнаци раждам – това не мога да го понеса. Сочни псувни започват да се разнасят из цялата спалня, постепенно се пренасят в хола, в коридора и… оф, чу се в общите части на блока. Любопитната съседка отсреща веднага дойде да попита на какво така се ядосвам. Да не би мъжът ми да се е прибрал пиян? Или с любовница? А, него го няма. Сигурно изобщо не се е прибрал!? Объркала съм манджата може би? „Ех, мойто дете, както да ти кажа. Не ми приличаш на добра готвачка. Нищо, ще преживееш няколко развода и ще се наложи да се научиш.“ При тези думи полудявам, лявото ми око се извърта нагоре, дясното надолу, косата ми щръква във всички посоки, стискам шибания епилатор и я подгонвам по стълбите. Комшийката не можела да тича ли? Толкова бърза не съм я виждала. Явно и тя се е уплашила от електрическото чудовище.

Прибирам се вкъщи понакуцвайки, а левият ми крак вече е почти посинял и кървящ на средно ниво. Като някой да те пореже с нож ама около 100 пъти. Не твърде дълбоко, че да умреш и да не можеш да се движиш, но не е яко едно… Както и да е. Продължаваме напред!, както казва един добре познат български мъж. Сядам върху леко насъбралата се хавлия върху спалнята като ранен, но жив войник и започвам втория крак. На около 5-тия сантиметър не издържам и се обаждам на баща ми. „Не те ли е срам? Това ли успя да направиш? Момиче? Едно момче да ме беше направил! Знаеш ли колко по-добре щеше да е!“, викам аз по телефона, а той, тате, мълчи и чака истеричния пристъп на психически нестабилната му дъщеря да приключи и почти съм сигурна, че го чух да се моли на Господ съпругът ми да не ме изостави, че ще си умра сама иначе. Може и така да е ама как не го е срам да го казва! Тръшвам се, разревавам се и затварям телефона.

Оказа се, че докато съм комуникирала на спокоен тон по телефона (МОГА ДА СЕ ЗАКЪЛНА В ТОВА! ХИЧ НЕ СИ И ПОМИСЛЯЙ ДА СПОРИШ), и вторият крак е готов. Добре, вече официално съм синя, все едно съм се била и драла с мечка стръвница. Звъня му на моя – пие бира с приятели. Супер. Имам време да се наглася тъкмо, час-два-три ще стигнат.

Май вече стана следобяд. Разхождам се вкъщи оскъдно облечена, загърната със сатенен халат. Сготвих, изчистих, гримирах се и дори се вързах на конска опашка, че моичкият така най ме харесва. Ей го и него, идва. Излегнала съм се на дива в хола, той тропа в коридора, но не се сдържам и се провиквам:

-       Мечоооо, здравей! Имам изненада за теб…
-         Каква изненада?
-          Познай де.
-          Офффф, майка ти ли дойде?
-          Не, бе, мило. Не е мама.
-          Ооо, мама ли дойде!?
-          И майка ти не е (тоя луд ли е, тва е траурна вест, не изненада).
-         И аз имам изненада за теб. – хълцащо казва моя пухкав мечко, който май на глиган взе да се превръща.


Отивам в коридора, а той пиян. Пиян бе, много пиян, посред следобеда. Нищо, решила съм – секс ще се прави, той може и само да си лежи. Голяма жена съм, мога да се оправя в такава ситуация.  Хващам го, завлачвам го до спалнята и го слагам да си легне. „Чакай само една секунда да ти донеса аспиринче и идвам.“, казвам аз с най-загрижения той, който мога да имам. Кучето – затворено в хола, аспирина е разтворен, отивам да компенсирам лошото събуждане от сутринта. И какво да видя, мислите? Не само, че хърка, ами и лига пуснал на възглавницата. Хълца, което значи, че скоро ще стане да повръща. Оставям му леген до леглото, отварям бутилка вино и сядам да си пия с кучката.

Няколко часа по-късно, аз стабилно подпийнала, имах неблагоразумието да дам вино и на кучето. Двете седим, слушаме музика и вием, щото пеенето не ни се отдава. Глиганът се буди, нахълтва в хола и с все още омазан поглед, леко клатушкащ се изревава: „Какъв е тоя ужас тука!?“ Само няколко секунди по-късно, осъзнава, че и аз и кучето сме пияни, и е по-объркан от всякога. Била съм гримирана, сегааааа – омазана работа, косата се е поотпуснала и съм рошава, сатененият халат е метнат на фотьойла, краката ми са издрани и моичкият не може да вземе решение както и как точно вижда.

След 15-20-минутен пиянски провлачен разговор, се разбираме, че не му изневерявам с някой извратеняк, който ми дере краката, а че за него съм си го причинила това. Седна до мен на дивана и аз, той и кучето пихме и се веселихме цяла вечер. От време на време кучето биваше изгонено в коридора. Така цяла вечер и цяяяла неделя.

В понеделник се събудих със зверско главоболие и силен махмурлук. Закъснях за работа с 2 часа. „Честно бе, хора, епилаторът е виновен!“, обяснявах на колегите. Шефе, ако четеш – да си знаеш, наистина беше епилаторът!


Самодива С.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Носталгия по морето


Наскоро ме питаха, какво ни е на нас морските хора, че ни е трудно да се задържим дълго далеч от морето. Преместим ли се, сякаш майка, баща, дом и душа сме си оставили в тази вода. Е, че как няма. Знаете ли колко е трудно цял живот да не виждаш граница. Излъгах – виждаш я, то и морето е граница, но ако в един обикновен град ти слагат табела „Тук твоят дом свърши“, то заставайки на брега виждаш „Тук има пътешествия безброй. Отвъд мен има нови, непознати за теб светове“. Цял живот щом ми станеше тъжно, отивах на брега на морето и се взирах и ми харесваше, че няма край.

Където и да ида после, все търся най-високата точка на града, търся своята безкрайност, но… я няма. Ето го там, краят се вижда всеки път и това натежава бавно. Минават дни, месец, два, недай си Боже три и започва да ти става тясно. Как би нарекъл страхът да живееш без море наблизо? Усещаш границите, поставени от всички страни и просто няма къде да избягаш. Хващаш влака, слизаш и бързо тичаш към плажа. Сядаш и ето го пак – твоя дом е там и те чака. Спорно е кой на кого липсваше повече.

Потапяш краката си в пясъка и усещаш всяка една песъчинка как минава между пръстите ти. Тръпки те побиват от глезен до уши и се усмихваш. Цял живот на морето и тя кожата ти не само е свикнала, тя изисква да докосва пясък, за да може да остане цяла и да не се разпадне като изсъхнала роза – да стане на прах и само хубав спомен от красотата, която е имала. 

Нали знаете как устните ви леко потреперват щом видят любимия? Трябва да ги стиснете здраво, за да не се впият нахално в неговите? Така е с морските хора – впиваме устни в соленото море, облизваме се леко (а даже и със затворени очи) и усещаме прилива на любов. Взаимната. То това море бушува и се радва да те види. Ти крачиш към него, а то сякаш те прегръща с вълните си и те придърпва по-близо към себе си. А опиташ ли се да излезеш от него, то с мъка блъска този  бряг и те взима обратно при себе си. Праща ти десетки малки рибки, за да привлече вниманието ти. Красиви мидички и малки рапанчета, за да си ги направиш на гердан и да ти напомнят за него.

Понякога щом започне да вали, си показвам ръката, за да се намокри. Представям си, че това са капки от морето, които са дошли да ме видят как съм. Да ме поздравят и да ми кажат, че може би е време да се прибера отново.

Как да не ти липсва морето, питам аз. Как да не живееш близо до него? Как да бъдеш цял, щом то е на стотици километри от теб? Няма… и така остава само мечтата, че някога пак ще се съберете.

Самодива А. 

P.s. Снимките са направени от Самодива А. в родния ѝ град Варна. На главната снимка можете да видите как Самодива С. шепне тайни на морето. 

четвъртък, 19 юли 2018 г.

Какво трябва да направиш преди 25



Дедлайните са навсякъде и гонят както работния ни живот, така и личния. Приключи с тази задача до петък, ето ти още една за другата седмица, а ето тази тук е за миналия месец. Имаш точно тридесет и седем секунди да напишеш този текст и три цяло и осемнадесет минути да говориш с този клиент, както и ти позволяваме да отидеш до тоалетната за две минути и три секунди. Трябва да работиш осем часа, трябва да почиваш един час, трябва да спиш девет часа, трябва да пиеш вода тридесет минути преди ядене и не трябва да ядеш след седем часа. Въпросът ми е: В кой момент пренесохме дедлайните (да, краен срок, знам как се казва на български) в личния си живот и им позволихме да ни контролират до такава степен?

Какво трябва да знаеш, преди да навършиш 18?

Книги, които да прочетеш преди 20?

Места, които да посетиш преди 30?

Живот след 40? 

И тези цифри са АБСОЛЮТНО навсякъде, разбира се, без някой да гарантира, че ще ги достигнете, затова става още по-стресиращо. Та, този месец навърших 25 и реших да ви обясня кои са, според мен, важните неща,които си ДЛЪЖЕН да направиш преди 25! 

Готови?
Сигурни ли сте?
Ей сега ще разберете, че цял живот сте били в грешка.

Отговорът е…нищо. Да, точно така, нищо не си длъжен да правиш (освен да пиеш вода, да ядеш и да ходиш до тоалетната..нали, все пак е добре да си жив). Никога не съм разбирала цялото напрежение, което хората поставят на раменете ти. Ясно е едно – никой никога няма да бъде напълно доволен от теб, така че гонейки чужди цели е доста по-вероятно да останеш разочарован от себе си. Ясно е, че шефът ти иска да си перфектния служител,  майка ти мечтае да гледа внуци, а баща ти просто искаше да си гледа финала на Световното тихичко, но и това не му се случи.

Ясно е, че едната ти приятелка иска да излезете да се напиете в понеделник все едно е събота, а другата ще ти повтаря, че може би е крайно време да спреш да водиш такъв разпуснат живот.

Едни ще ти кажат YOLO ВЕДНЪЖ СЕ ЖИВЕЕ, a други ще ти напомнят, че скоро и апартамент имаш да купуваш, така че е добре да пестиш.

В един момент ти казват ПИШИ ПО-ЧЕСТО В БЛОГА СИ, а после ти обясняват как това не е истинско хоби и трябва да правиш по-реални неща с живота си (да, като бебета, например).

На 25 трябва да се замислиш какво ТИ искаш и как го искаш. Започни да рисуваш, научи се да свириш на китара, тренирай повече, виждай се с приятели, работи усилено, защото енергията ти е на макс. Забавлявай се, пътувай, попивай го този свят с всички сетива. Развивай се бързо и не позволявай на хорските думи да те достигнат. 

Аз…аз имам комплект за рисуване и след година ще ви покажа комикс героите ми, тичам по маратони и мисля това да е най-добрата година в живота ми, защото досега на 25 не съм била (пък няма и да бъда), така че ще го направя паметно! :)

Самодива А. 

сряда, 27 юни 2018 г.

Как да задържиш вниманието му като истинска самодива?


Преди да започнем с НЕВЕРОЯТНИТЕ СЪВЕТИ КАК ДА ЗАДЪРЖИТЕ СВОЯ МЪЖ, искам да ви похваля, че изобщо сте си намерили такъв. Повечето читатели на този блог не успяват да се справят с улова на този дивеч ( и аз не знам защо, а даваме такива хубави съвети за любовния живот на хората). Все пак, вие не сте като повечето – вие сте една истинска дива самодива, която е готова да плени всеки мъж с чара си (или ако се водя по статистиката от блога, сте около 30-годишен мъж, с невероятно чувство за хумор и просто искате да видите женската гледна точка над живота).

ТАКА. Тук започвам да ставам сериозна. Тъй като съм жена (по последни данни), във Фейсбук активно ме таргетират със статии за това „ЗАДРЪЖ ВНИМАНИЕТО МУ!“(не беше статия за обучение на малки деца), „КАК ДА ОСТАНЕ САМО ТВОЙ“ (не беше статия за бургери),  „ПЛЕНИ ГО ОТНОВО С НЯКОЛКО ЛЕСНИ ТРИКА“ (не става въпрос за задържане на избягали затворници). И почвам аз да се чудя за съществуването си в този свят, как така съм си пропиляла времето в четене на книги и работа, а цаката била да си уловя някой и да му ЗАДЪРЖА ВНИМАНИЕТО! Това го мога, на практиката успях да задържа вниманието на тридесет 5-класници, с един мъж ли не бих се справила! Всички момчета, които съм изпуснала до момента, ще потвърдят колко съм добра (това се нарича „платена реклама“).

Кои са нашите основни трикчета, с които задържаме мъж в живота си (от 2 месеца до три години, за повече не сме тествали).

1. С тиган.

Смисъл, готвим му хубаво (или поне той казва, че е хубаво от страх да не го ударим със същия този тиган). Също така, този предмет става за заплахи от рода на „АКО ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТОЗИ АПАРТАМЕНТ ЩЕ ТЕ УБИЯ С ЕЙ ТОЯ ТИГАН“, или „АКО НЕ ГО СПРЕШ ТОЗИ МАЧ ВЕДНАГА, ЩЕ ТЕ ЗАМЕРЯ С ОНЗИ ТИГАН“.

2. Sexy time.

Сложи си изрязани панталонки и прилепнал потник, потанцувай в скута му, след това го завържи за леглото и баааавно….се измъкни от там, за да можеш да изчистиш апартамента на спокойствие най-накрая. ЗНАЧИ, ДОБРЕ, ЧЕ СЪМ АЗ В ТАЗИ КЪЩА, ИНАЧЕ ЩЕШЕ ДА ЖИВЕЕШ В МИЗЕРИЯ, КАЗВАМ ТИ! И ДА НЕ СИ КАЗАЛ НА НИКОГО ЗА ТОВА, ИНАЧЕ ВЗИМАМ ТИГАНА!

p.s. Ако чистиш пода на 4 крака, най-добре си сложи дълъг панталон. 

3. Гъделичкай въображението му.

Като те пита какво ти се яде, му кажи „Ми, не знам“. Като те пита дали му се сърдиш, му кажи „Има ли за какво да ти се сърдя?“. Ако те пита как си, е най-добре да изофкаш, след това да обърнеш очи три пъти и да кажеш „Ми, не знам, как ти изглеждам?“.  Гарантираме, че страшно много им харесва ;)

4. Ревнувай го. 

Ревността крепи връзката, убедени сме! Нека знае, че в неговото сърце има място само за теб (и за тигана). Забрани му да се вижда с приятелките си, премести се да работиш при него, за да наблюдаваш отблизо с кои колежки говори повече и направи всичко възможно, за да ги уволнят. Изрежи всички снимки, на които присъства бившата му и ги изгори навръх някое семейно парти в средата на масата.

5. Изненадай го.

С това колко МНОООООГО пари си изхарчила в мола (сред които са и парите за наема). По този начин, дори да иска да си тръгне от теб, няма да успее, защото просто няма пари да го направи, а на теб ти трябва и нова чанта, която да отива на тези лачени обувки! И какво като нямате пари за бар, ще може да ги ползваш за точка втора.

6. Прекарвайте време заедно…

…с твоите приятелки. Да, взимай го на женските ви събирания. Всяко едно момче ще потвърди, че разговорите за цикъл на чаша вино са най-атрактивното нещо, което може да им се случи. Той обожава грухтящия смях на Мимето, както и тиковете с нос на Кремито, а за това Ади колко бързо се напива и винаги повръща върху него, даже няма да говорим! С такъв кеф я кара всеки път към тях, че после ти изглеждаш като цвете в очите му.

Ако случайно той иска да прекарате време с неговите приятели, задължително откажи! Ти с такива простаци работа нямаш! Пък и без това нямате пари да излизате толкова често.

7. Оценявай личното му пространство.

Натрапвай се във всеки възможен момент, но поне го оценявай. Как така ще се къпе сам? Защо седи в тоалетната толкова време и КАК ТАКА НЕ МОЖЕ на отворена врата? Да не си пише с някоя? Изненадай го в офиса за обяд всеки ден. Да, и какво като скъсахте преди три месеца, той още те обича, момиче! ВЗЕМИ СИ ГО ОБРАТНО! НЕ ОСТАВЯЙ ЕДНА ОГРАНИЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД ДА ТЕ РАЗДЕЛИ ОТ ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА ТИ! Затворът е до време, а любовта е ВЕЧНА! 

Това са нашите ТОП СЕДЕМ съвета как да задържиш мъж за до три години. Вярваме, че ще ви бъдат полезни, ако не да задържите някого, то поне да се посмеете от сърце.

Самодива А.