четвъртък, 6 април 2017 г.

Пиза е щастие и радостни викове



Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото 6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.

Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности, колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…



Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си, за да сте по-спокойни преди да заминете.



Ако трябва да бъда съвсем честна, най-хубавото нещо, което видях в Пиза и ме накара да се влюбя в града е река Арно. Не самата река, а гледката и пъстрите сгради около нея. Заставайки на някой от 4-те моста в централната градска част, гледката е като нарисувана от романтична приказка. Дълбочината на гледката просто ти спира дъха и спокойно можеш да прекарах поне половин час, съзерцавайки се в нищото или просто заглеждайки фасадите на сградите, които се издигат наоколо с красивите си дървени капаци по прозорците.



О, така се отнесох в романтизма, че за малко щях да пропусна… Супер случайно с половинката ми попаднахме в прекрасна сграда, която първоначално помислихме за църква. Всъщност големите и порти бяха широко отворени, а отсреща дебнеха десетки фино направени витража, които просто ми казаха: „Влез!“ Естествено, че пристъпих с ясната представа за религиозен храм и потърсих от къде мога да си взема свещ, за да запаля една, ей така, заради вътрешен покой, а не защото съм супер религиозна. Свещи нямаше, но в дъното бе поставена голяма гробница от мрамор. Веднага, след като разбрах, че това са останките на тамплиер, от другия край на голямата зала с още по-висок таван се чу: „Това е гробница!“ Приятелят ми бе втрещен, но някак не изпитах смущение от факта, че наоколо имаше над 20 гроба на други тамплиери.



И без повече да говорим за смърт, директно излитам към най-вкусната тема… Е, няма така кухня! Цените са супер достъпни, основните ясния са около 8 евро, а порциите са обилни. Паста и пица – да преядеш и пак да искаш да си поръчаш. Пухкави домашни кроасани и любимото ми панетоне. Панетоне е студен сандвич с прошуто, домат, малко зелена салата и мнооого моцарела (на ден изяждах поне един-два).



Ако мислите, че можете да се изгубите в Пиза – няма шанс! Градът е малък, приблизително колкото Пазарджик и като площ, и като брой население. Градски транспорт изобщо не ви е необходим, защото можете да обиколите целия град от край до край за максимум час и половина и то ако се мотаете. Главната им улица от двете страни на реката се различава доста. От южната страна е модерна, с различни бутици за дрехи и парфюмерия. Директно я пропускам. Обаче северната.. Ах, северната. Тясна, колкото да се разминат 4-5 човека и изпълнена с малки кафенета, закусвали, магазинчета за всевъзможни глупости и сувенири, но носеща духа на Италия и глъчката от всички, които гъмжат като рояк по нея.

ВАЖНА БЕЛЕЖКА: По-разочарована от кафе не съм оставала! Поне за мен, италианското велико еспресо е жива чорба, 3-та цедка, както искате го наричайте…



Впечатляващи музеи няма, но пък тук там се появява някоя красива статуя. Свободния wi-fi е митологично същество, но повечето заведения предлагат такъв. И макар че малкият град има своите недостатъци, сърцето ми остана някъде между Арно и малките павирани улички, в които едва се разминаваш с хората.

Най-хубавото беше, че ни излезе учудващо евтино. Самолетните билети за двама ни бяха 100 лева отиване и връща, 2 нощувки в Пиза ни струваха 80-85 лева (да живее Air BNB) и просто ядохме и се разхождахме. Пак искам там… И ще се върна при първа възможност.


Самодива С.


Няма коментари:

Публикуване на коментар