понеделник, 9 октомври 2017 г.

Рецепта за Коледна питка през октомври





Аз съм професионален НЕготвач, любител подпалвач на кухни и пресолявам манджите. Затова всяко мое успешно готвене бива съпроводено с наперени гърди, високо вдигната брадичка и „Виждате ли, това аз го направих...ПЪК“ *тропва с крак*

Дали от октомврийското слънчице, или факта, че съквартирантката (да, ти Криси) направи мусака онзи ден, се почувствах длъжна да върна жеста и НАПРАВИХ ПИТКА. САМА*! Днес съм благосклонно настроена към света и реших да ви споделя как да направите тази Коледна питка. Аз я наричам така, защото се навивам да я правя веднъж годишно и то само на Коледа, след като родителското тяло ме е помолило сто пъти да стана от дивана, пренесло ми е в жертва няколко чаши бира, мезета и ме подготвя за този тежък къртски труд 12 месеца.

Първа стъпка. Обадете се на мама, за да я питате за рецептата. Това е важна стъпка, която в никакъв случай не бива да се изпуска и се прави при всяко едно готвене. Тя ще се оправдае, че по рецепти не готви, но вие сте упорито магаре и ще ѝ се наложи да си измисли някаква, за да ви я сподели.

Аз: Ама на какви градуси се пече?
Майка: Не знам, 180?
Аз: Интернет каза 230...
Майка: Провери си в сайтовете, тук не съм записала.
Аз:...
Майка:...

Втора стъпка. Запишете каквото мама е казала в тефтер, за да не занимавате горката жена само с вашето готвене. Аз най-накрая записах рецепта в тефтера, който притежавам за тази цел от две години. НИКОГА НЕ Е КЪСНО, ДРАГИ ЗРИТЕЛИ! 

Трета стъпка. Като за готвене има много писане. Направете инспекция на всички шкафове и хладилника, за да:

1. Проверите какво притежавате от необходимите продукти.

2. Изхвърлите онези подправки, на които им е изтекъл срока на годност преди три месеца. 

3. Разберете какво ще се готви до края на месеца, защото на другите подправки им изтича срока през ноември, а вие сте стисната и не обичате да хвърляте неща. 

Запишете си необходимите продукти и бърже към пазара преди да ви е домързяло прекалено много, както стана предния път и си поръчахте пица. Под „вие“ имам предвид себе си.

Четвърта стъпка. Сложете под съмнение всичко, докато отивате към пазара. Заключих ли?Спрях ли машата? Защо си изправям косата, когато ходя до кварталния магазин? Всичко ли записах? Взех ли списъка? Взех ли парите? Сложих ли си панталон?

Пета стъпка. Вече сте у дома. Сипете си бира, подгответе продуктите пред себе си по списък, измийте си ръцете и ВИЕ СТЕ!

Мама ви е казала в каква поредност се слагат продуктите, но вие сте над тези неща и ги слагате по ваше усмотрение. ДАНО ДА СТАНЕ!
Напълно нормално, в един момент ще се запитате дали това, което ви е по пръстите, не е 2/3 от съдържанието на това, което се очаква да е в тавата.


Да, то е.
Спокойно, ще падне. 


Продължавате да месите, докато не си спомните, че сте забравили да сложите три от продуктите. Запазвате спокойствие, за да не притесните бъдещото тесто. То е малко и уязвимо, не бива да се натоварва с лоша емоция. Аз лично му пея или говоря миличко, за да му омекне душата. След като сте убедени, че сте сложили всичко (което, разбира се не е вярно, но го осъзнавате по-късно) месите. Месите. Месите. Спомняте си, че като дете сте ходили на бойни изкуства и прилагате техники върху клетото тесто. От там си спомняте и за детски песнички, та го биете и му пеете едновременно. След като сте го набили едно хубаво, то трябва да е стегнато като бедрото на гимнастичка от Националния отбор. 


Снимате го, за да се похвалите на по-можещите кокошки, че вече и вие правите нещо смислено с крайниците си. Завивате тестото и го оставяте да втаса.

След пет минути си спомняте, че сте забравили да сложите едната съставка. Правите се, че не разбирате тази мисъл и продължавате с чакането.

Шеста стъпка. Вече сте изпратили снимките на всичките ви най-близки кокошки. Те пърхат в гордост, че от вас човек може да стане (ха! Да, ама не). Следите тестото на всеки 30 минути. В един момент то става достатъчно голямо, за да му викате „бебето“, но после при рязането осъзнавате, че звучи прекалено грешно, затова продължавате да му казвате „тестото“.

Правите нова снимка, за да покажете на кокошките как отрочето ви расте, независимо от всички допуснати грешки, къде от ваша страна, къде от негова (и тук започвате да звучите като майка си)

Седма стъпка. Още при записването на рецептата, мама каза да се начертае схема.

Мама: Нарисувай кръг. Сега го раздели на 4. Сега всяка четвъртинка на още 4. Ето това е. 

Знам, звучи сложно и наистина е. Правите всичко по схемата. Навивате „от по-широкото към по-тънкото“ и се проваляте с гръм и трясък, защото тестото е изпаднало в транс, в невиждано блаженство и отказва да съществува във вече позната на човечеството форма.

Няма значение. Всички са гладни и храна трябва да има. Правите кифлички, които изглеждат на нещо между ветеран от войната и оцелял от Ядрена бомба. Поставяте ги...не, те изглеждат потресаващо...ПОГРЕБВАТЕ ГИ в предварително намазнена тава. Нали знаете как на погребения се хвърлят цветя? Е, същото, но намазвате с жълтък и мятате сусам отгоре. Поставяте в предварително нагрята на 230 градуса фурна и в зависимост от това колко сте досетливи, намаляте.

Снимате.

Осма стъпка. Обмисляте да скъсате акта си за раждане, защото не може майка ви да е виртуоз в кухнята, а вие да правите....това:



Девета стъпка: Аз съм доказателството, че външността лъже – изглеждам чудесно, но характерът ми е ужасен. Същото стана и с Коледната питка. По-точно с всяко отделно парче, защото всичките обявиха независимост и си останаха малки питчици.

Снимате. Пращате финално на кокошките. Казвате нещо остроумно като „Е, то от фурната стана така, нали се сещаш. Да бе, ВСИЧКИ съставки сложих...“



Десета стъпка. Помните ли, че бяхте на диета? Да, и аз съм на същата от три години, много добре ми влияе. По този повод нареждате НЕгурме маса, грозните, но иначе вкусни питки, мезе към тях и bon appétit!



Снимате отново и вярвате, че кулинарните ви дарби заслужават хиляда думи текст.


*След като съм част от майка ми, то нейното участие в създаването на тази НЕгурме питка не се води отделно, нали?

Самодива А. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар