сряда, 30 май 2018 г.

Вапцаров, прощавай!


От снощи слушам и чета за някаква скандална песен с текст на Вапцаров, но все не стигах до там. И само преди няколко минути се натресох с гръм и трясък на този бълвоч на българската модерна… абе, то това и чалга не е. Това си е мазен кючек на някаква невзрачна псевдо певица, която очевидно плаче за слава, но понеже у нас рецептата е ясна, момата решила да се възползва – скандал, че с друго не може…

Седя, гледам, слушам и се дивя като прабаба ми на телефон с цветен дисплей. Толкова съм шокирана, че дори не мога да реагирам. Минават само 40-50 секунди и започва рязко да ми се плаче! Само преди месец, екипът на пловдивския Драматичен театър ме разплака като малко дете от щастие, само че заради друг български поет – Дебелянов. А днес едно изстрадало и безпътно човешко създание се изгаври с едно от светилата на българската поезия.

Толкова ли нямаш 20 лева да дадеш на някой псевдо текстописец да ти напише песен, че посегна към малкото неопетнени имена? Честно ви казвам, в този момент искам да завържа „изпълнителката“ за някой стол в час по литература, за да послуша малко, та ДАНО нещо и влезе в главата. Защото НЕ СЕ ПОДИГРАВАШ така с поезията! Още по-малко с Вапцаров! Да рецитираш „еротично“ (тук искам много да се изпсувам като селски хамалин) толкова личен стих като „Прощално“ е като да повърнеш върху някой и да му кажеш, че просто си решил да споделиш вечерята си с него. Сериозно ли направихте това? Да, наистина питам и дори очаквам отговор. Дори го изисквам!

Вапцаров сигурно се е обърнал в гроба си вече няколко пъти и ако трябва да си призная, в този момент ме хвана срам. Дълбок, съкровен, неистов срам, че има хора, които са толкова безочливи и нагли, че да извратят нещо толкова нежно, като този стих.

Прощавай, Вапцаров, че такива неща се случват с творчеството ти, а ние се оказваме безсилни, за да ги спрем. Прощавай, че ни остави безценно наследство, а някой се изплю върху него.  Имаш ли още вяра?

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Няма да спомена името на „певицата“. Но ще ви оставя нещо друго, което събуди много млади хора именно за поезията на Вапцаров. Ето как един стих може да се съживи и прероди, да стане обичан, без творчеството на автора да бъде осквернено и погазено. Светъл бъди!




Самодива С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар