сряда, 9 май 2018 г.

Как не му пуснах на втората среща



Излъгах

Приближавайки се до своите 25 години, момичето в мен започна да размишлява над всеобщите проблеми - войните, икономическата криза реалност или измислица е, както и за НУЛЕВИЯ трафик в спалнята ми. Бяха минали месеци (ще се преструвам, че числото не е двуцифрено), а образът на гол мъж в леглото ми избледняваше и вече даже не можех да си спомня това какво е и как се използва. ТАКА НЕ МОЖЕ – рече и отсече хормоналният ми дисбаланс и започна да се оглежда наоколо за някой пдоходящ.

Първи оглед – никой. Буквално никой, всички са по-ниски от мен и просто не ги виждам и се налага да се наведа. Не става така, тези 175 сантиметра са създадени да бъдат гледани от високо, не да се катериш по тях със стълба.

Втори оглед – вече сме на едно ниво, но ми иде да си говоря за козметика и гримове с тях. Смисъл, няма как тези вежди да не са нарисуване, бе момче! Не ме лъжи! Сега отивай на бара, взимай си Мохитото и дим да те няма от пътя ми. Тук вече ми иде демонстративно да си отворя бирата със зъби, за да върна баланса във Вселената.

Тук мина известно време, в което бях концентрирала енергията си в различни хобита. Сухият режим води до преминаване на 21 километра на полумаратон. Също така плуване на поне 6 км седмично и отделно редовно ходене на салса. Да, затова необвързаните хора са красиви и стегнати – избиват си енергията с тренировки. Също така осъзнах, че биреното коремче е мит и може да си пиеш колкото поискаш, стига после да тичаш три пъти на това, което искаш. ПИЙ И ТИЧАЙ, НАРОДЕ!

Мина се немина време, дисбалансът пак почука на вратата и ето ни тук.

Трети оглед – ‘бах, тоз’ висок бе! Викам си „Ей, ся ми падна“, но мама не е отгледала глупачка, тотален психопат да, но не и глупачка. Вдишах три пъти, смених позата на краката от 3 без 15 на заключени лозарски ножици и търпеливо зачаках да дойде третата среща. Е, ма няма как и това да стане бързо, защото пълно щастие нЕма. Хубав, забавен, интелигентен, прекрасен вкус за музика (просто, защото се покрива с моя), ма на 150 километра от мене. Еми, стой и чакай, Аньо, колко са още няколко седмици на фона на всичките месеци.

Обикновен понеделник, минала е седмица от първата ни среща. Получавам снимка и текст „Ела и ме вземи от тук“. И отново - ХА! ПАДНА ЛИ МИ! Не…Това е втора среща. Ние сме търпеливи млади дами, мама е казала да си пазим добре цветето и да не даваме на всеки да го къса. Повтарям си това като мантра и силно вярвам в нея. Няколко бири на тепе по-късно се озоваваме в хола ми. Все пак човекът е бил целия този път, за да ме види, няма да го оставим като куче на улицата. Но градинката все още се охранява, макар и с напредването на разговора вратичката леко да се открехва.

ВТОРА СРЕЩА. ТИ СИ ПО-СИЛНА ОТ ТОВА! МАМА НЕ БИ ОДОБРИЛА НЕЧИСТИТЕ ТИ ПОМИСЛИ!

Но пък мама я няма и освен ако случайно не откриете блог с най-добрата ти приятелка и не напишеш грандиозна статия по темата, тя няма как да разбере какво се е случило, нали? Нали?

Еми, явно да…

Ако не друго, то месеците очакване си заслужаваха, както и предвидливото изнасяне на съквартирантката ми за тази вечер (мерси, Криси!).

Извод: Нямам време да мисля такъв в момента, защото идва четвъртата среща скоро и трябва да си епилирам краката. Забавлявайте се, мили дами, не следвайте смотани стереотипи, пазете си градинката и ѝ намерете отговорен градинар :) 


Самодива А. 

2 коментара: