сряда, 6 юни 2018 г.

How to woman: Видове истерични пристъпи


Последно време все се чудя колко им е тежко на бедните момчета. Изобщо не ми звучи леко да си  нинджа-клоун, който чете мисли, може да готви, мие чинии, състрадателен, но и силен, нежен, но и груб на моменти. А, и харесва мама! Наблюдавам себе си и все си мисля, че ако бях момче едва ли щях да се изтърпя. Настроенията ми се менят със светкавична скорост, а с тях и мненията ми по дадени въпроси. Понякога сама забравям какво съм казвала и в какво съм вярвала… преди час.

Така, неминуемо, се стига до кулминация на тези настроения (смисъл, нали никой не вярва, че на нас ни е приятна цялата тази история?).

1. ЩЕ СИ ОTРЕЖА КОСАТА! 

И ще я боядисам в синьо. Като небето и като кръвта ми, защото съм принцеса и ти трябва да го знаеш. Да, точно така. За да ми обърнеш внимание, ще махна нещото, което най-много харесваше в мен. Чудесна логика, нали? Ако успееш да я разбереш, моля те, обясни ми я, защото аз все още не мога да разбера защо го направих. Мерси.

Също така, ще кажа, че повече няма да го направя, но когато година по-късно ме удари есенната депресия (може да те удари и в средата на юни), ще си обръсна половината глава. Да, ти си длъжен да ме обичаш такава, каквато съм.

2. ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ ВЕЧЕ! 

Забравил си рожден ден? ЗАБРАВИЛ СИ ГОДИШНИНА? Закъснял си с 5 минути за срещата ни? Ти не ме обичаш… знаех си. Не само това – ТИ МЕ МРАЗИШ! И аз слагам край на всичко това! Изнасяй се, махай се! Не искам да те виждам никога повече, но все пак като се прибираш купи един хляб, че забравих да взема от магазина. Да, и пакет превръзки, че май ми дойде. Между другото, извинявай за по-рано, не исках да ти викам по този начин. Също така – отрязах си косата…

3. *тихата смърт*

Ти правиш нещо, което на мен активно не ми се нрави. (например: не си сгънал тази хавлия правилно, хвърлил си чорапите си в средата на стаята, едното ти око ме гледа на криво). Вместо да седнем и да поговорим като възрастни, аз ще се нацупя. Точно така. Ще седна кротко в ъгъла и ще си почакам, докато ти минеш курс за врачка, вземеш си кристално кълбо и аджеба разбереш какво ми е по-точно на мен в главата. За да може да ти е ОЩЕ ПО-ГАДНО, всеки път, когато се опиташ да проведеш разговор с мен и да ме питаш какво ми е, ще ти отговарям със „Сети се сам“, „Ти знаеш“ и „Все тая“.

ЧЕРВЕНА ЛАМПА: НИКОГА НЕ Е ВСЕ ТАЯ! НИИИИ НУУУ НИИИИИ НУУУУ *звуци на линейка* 

Вероятно ще съм си боядисала косата в розово, лилаво и пепелно русо.

4. Помниш ли Мимето? Знам, че не я харесваш, затова я водя : )

Да, някои от нас го правя. Знам, че не харесваш някого толкова много, че ще ти го доведа, за да ти скапя настроението. Ще ти говоря за него. Ще ти обяснявам как се забавляваме, ЗА ДА ТИ Е ГАДНО. Не че има конкретен повод, просто поддържам интереса (нали така беше модерно да се нарича сега?).

5. Истеричен Р.Е.В.

Значи, една истинска жена реве само от нерви. Ако си успял да докараш своята мила, любима девойка до тук, то си пълен задник и е важно да знаеш по-скоро как да я успокоиш, защото състоянието на Р.Е.В. (разтревожен емоционален взрив) е добре познато на всички ни.
Визуализираш ревящия обект и се отдалечаваш на около 5 метра (не по-малко, защото ще те убие и не повече, защото ще минеш към втора точка от статията).  Протягаш ръка и взимаш една студена бира. Отваряш я, отпиваш и блажено изчакваш ревящият обект да се превърне отново в твоята любима.
Освен ако не си някой БОГ на успокоението, по-добре не говори. Може да замеряш ревящия обект с храна, или вино, за да ускориш процеса по успокоение, но в случай, че не ти се занимава – просто игнорирай (тук започват да ме бият с камшици други жени и не случайно стават точно 666 думи).

Е, драги господа, светът е голям, но спасение не ви дебне от никъде. Надяваме се с тези наръчници по “How to woman” да ви помогнем да разберете женската натура и да не ви отвратим тотално, че и без това сте малко и баш никой няма да ни върже. Обичайте жените си и ги хранете редовно, защото няма жена, която да е нахранена и ядосана едновременно.

Самодива А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар