четвъртък, 26 юли 2018 г.

Няма да спиш, епилирах си краката



Из разказите на една млада жена и неравностойната и битка с епилатора

Сутрин е. Будя се, онзи до мен, до когото се будя вече 6 години, все още блажено хърка и не иска даже да се помръдне. Сръчквам го да става за работа – не иска. Днес наистина нямам време да се занимавам с това и да си губя времето с половинчасово събуждане. Прохърква още два пъти, изпърдява се, а кучето вече драска по врата. Заставам от противоположната страна на леглото, изритвам го и той пада. Воала! Вече е буден! И преди да се е разкрещял, побягвам през спалнята, отварям вратата със скоростта на светлината, слагам каишката на кучето с едната ръка, с другата вече съм си направила кафе, а с третата ръка си обувам кецовете (когато имаш гневно събуден мъж, ръцете могат да достигнат и 10). С кучката (четирикраката, не аз) вече сме навън и се разхождаме.

Разхождайки се в гора, започвам да се чувствам гузно от рязкото събуждане на хъркаща мечка вкъщи. Да не си помислите сега, че съм няк‘ва супер жестока и си мразя мъжа? Не, не… Просто сутрин мразя целия свят, той ще ви каже. Та реших да го изненадам. Обикновено това е лесно. Минавам през някой магазин да си взема нещо секси, готвя мусака и общо взето е това. Даже съм готова да гледам футбол с него. НО! Буфон вече не е в Ювентус, а мен ПСЖ грам не ме вълнуват. Та трябваше да е нещо друго. Този път реших да е нещо по-специално – ще си епилирам краката! Не си мислете, че съм от онези модерни космати феминистки, а.к.а. Чубака. Просто кожата ми е твърде нежна, боли кърви и да, намирам други методи. Както и да е, женските разговори друг път ще ги водим.

Прибирам се толкова бързо, колкото баба ти очаква да изядеш храна за един полк в казармата, звънкам на шефа, за да му кажа че имам неотложна работа и няма да мога да стигна до офиса. Започвам да си измислям причина след причина и колкото повече се омазвам в лъжите и оправданията си, толкова повече сама си вярвам и даже бях на косъм наистина да заведа кучето на ветеринар, защото нещо му има на ушите. Оффф, не, не. Това е само в главата ми. Съвземи се, МА! Оказва се събота. Сега разбирам защо пърдящото чорлаво чудовище беше толкова кисело. Е, нищо де, няма го вкъщи. Ще започвам.

Взимам една голяма хавлия, която старателно постилам на леглото. Вадя епилатора от шкафа, взимам охлаждащата ръкавица от хладилника и колана, който бях метнала на стола. Мечка страх – мен не. Захапвам колана, пускам онова малко тракащо извънземно пособие, светещо като неонов фар в крака ми и започва да се върти, издавайки ужасяващи звуци, почти като в хорър филм. Ръката ми трепери от страх, но страстта изисква своите жертви. Едва го доближавам до десния крак и започвам на ум да пищя от болка. Рев, сълзи, болка, а тая малка гадина е по-лоша от всичко, което съм виждала в живота си. Хапя колана и си трая, че да не си помислят някои от съседите, че някой се опитва да ме одере жива.

Тук ли беше момента, в който трябваше да уточня, че кожата ми е твърде чувствителна за такива манипулации!? Ей сега ще разберете защо.

Минавам крака с епилатора и веднага след това лепвам охлаждащата ръкавица отгоре, уж да не боли толкова. Как да не боли, майко!? Тризнаци раждам – това не мога да го понеса. Сочни псувни започват да се разнасят из цялата спалня, постепенно се пренасят в хола, в коридора и… оф, чу се в общите части на блока. Любопитната съседка отсреща веднага дойде да попита на какво така се ядосвам. Да не би мъжът ми да се е прибрал пиян? Или с любовница? А, него го няма. Сигурно изобщо не се е прибрал!? Объркала съм манджата може би? „Ех, мойто дете, както да ти кажа. Не ми приличаш на добра готвачка. Нищо, ще преживееш няколко развода и ще се наложи да се научиш.“ При тези думи полудявам, лявото ми око се извърта нагоре, дясното надолу, косата ми щръква във всички посоки, стискам шибания епилатор и я подгонвам по стълбите. Комшийката не можела да тича ли? Толкова бърза не съм я виждала. Явно и тя се е уплашила от електрическото чудовище.

Прибирам се вкъщи понакуцвайки, а левият ми крак вече е почти посинял и кървящ на средно ниво. Като някой да те пореже с нож ама около 100 пъти. Не твърде дълбоко, че да умреш и да не можеш да се движиш, но не е яко едно… Както и да е. Продължаваме напред!, както казва един добре познат български мъж. Сядам върху леко насъбралата се хавлия върху спалнята като ранен, но жив войник и започвам втория крак. На около 5-тия сантиметър не издържам и се обаждам на баща ми. „Не те ли е срам? Това ли успя да направиш? Момиче? Едно момче да ме беше направил! Знаеш ли колко по-добре щеше да е!“, викам аз по телефона, а той, тате, мълчи и чака истеричния пристъп на психически нестабилната му дъщеря да приключи и почти съм сигурна, че го чух да се моли на Господ съпругът ми да не ме изостави, че ще си умра сама иначе. Може и така да е ама как не го е срам да го казва! Тръшвам се, разревавам се и затварям телефона.

Оказа се, че докато съм комуникирала на спокоен тон по телефона (МОГА ДА СЕ ЗАКЪЛНА В ТОВА! ХИЧ НЕ СИ И ПОМИСЛЯЙ ДА СПОРИШ), и вторият крак е готов. Добре, вече официално съм синя, все едно съм се била и драла с мечка стръвница. Звъня му на моя – пие бира с приятели. Супер. Имам време да се наглася тъкмо, час-два-три ще стигнат.

Май вече стана следобяд. Разхождам се вкъщи оскъдно облечена, загърната със сатенен халат. Сготвих, изчистих, гримирах се и дори се вързах на конска опашка, че моичкият така най ме харесва. Ей го и него, идва. Излегнала съм се на дива в хола, той тропа в коридора, но не се сдържам и се провиквам:

-       Мечоооо, здравей! Имам изненада за теб…
-         Каква изненада?
-          Познай де.
-          Офффф, майка ти ли дойде?
-          Не, бе, мило. Не е мама.
-          Ооо, мама ли дойде!?
-          И майка ти не е (тоя луд ли е, тва е траурна вест, не изненада).
-         И аз имам изненада за теб. – хълцащо казва моя пухкав мечко, който май на глиган взе да се превръща.


Отивам в коридора, а той пиян. Пиян бе, много пиян, посред следобеда. Нищо, решила съм – секс ще се прави, той може и само да си лежи. Голяма жена съм, мога да се оправя в такава ситуация.  Хващам го, завлачвам го до спалнята и го слагам да си легне. „Чакай само една секунда да ти донеса аспиринче и идвам.“, казвам аз с най-загрижения той, който мога да имам. Кучето – затворено в хола, аспирина е разтворен, отивам да компенсирам лошото събуждане от сутринта. И какво да видя, мислите? Не само, че хърка, ами и лига пуснал на възглавницата. Хълца, което значи, че скоро ще стане да повръща. Оставям му леген до леглото, отварям бутилка вино и сядам да си пия с кучката.

Няколко часа по-късно, аз стабилно подпийнала, имах неблагоразумието да дам вино и на кучето. Двете седим, слушаме музика и вием, щото пеенето не ни се отдава. Глиганът се буди, нахълтва в хола и с все още омазан поглед, леко клатушкащ се изревава: „Какъв е тоя ужас тука!?“ Само няколко секунди по-късно, осъзнава, че и аз и кучето сме пияни, и е по-объркан от всякога. Била съм гримирана, сегааааа – омазана работа, косата се е поотпуснала и съм рошава, сатененият халат е метнат на фотьойла, краката ми са издрани и моичкият не може да вземе решение както и как точно вижда.

След 15-20-минутен пиянски провлачен разговор, се разбираме, че не му изневерявам с някой извратеняк, който ми дере краката, а че за него съм си го причинила това. Седна до мен на дивана и аз, той и кучето пихме и се веселихме цяла вечер. От време на време кучето биваше изгонено в коридора. Така цяла вечер и цяяяла неделя.

В понеделник се събудих със зверско главоболие и силен махмурлук. Закъснях за работа с 2 часа. „Честно бе, хора, епилаторът е виновен!“, обяснявах на колегите. Шефе, ако четеш – да си знаеш, наистина беше епилаторът!


Самодива С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар