четвъртък, 9 август 2018 г.

Първата любов е с ритъм на валс


В седми клас (13-годишна пубертетка) нашите благоволиха да ме изпратят на лагер с класа. Беше доста емоционално, защото знаехме, че това ще ни е последният лагер заедно и да ни забият сите малчугани у гората да хормонясваме наистина звучеше като чудесна идея. Така се озовахме в една хижа, буквално забита насред нищото. Сградата някога е била училище, но редица обстоятелства я бяха превърнали пак в дом на деца, но по-различен. На третата минута от престоя се осъзнахме, че ние там…нямаме какво да правим (освен ако не вкараме доза креативност) и по-лошото – нямаме къде да избягаме, нито от себе си, нито от учителите. Тук е важно да уточня, че бяхме с госпожата ни по История, която и тогава ми стигаше до рамото, имаше много къса и много ярка червена коса и обичаше да ни се подиграва. За всичко. Постоянно. Няма да споменавам, че ми беше една от любимите учителки.

Мина първата вечер, всеки изкара от запасите си със спомени за игри. Аз като един типичен книжен плъх си бях натоварила библиотеката в сака и знаех, че скуката няма да ме догони, но все пак идеята беше да сме малко деца. Заедно. 

Дойде заветният ден номер две. Група деца от…нямам абсолютно никакъв спомен от къде, но бяха ангелът небесен. Гледаме ги – малко смотани, ма нищо, бяха на нашите години, така че щяха да свършат работа за забавление. Учителките им – крайно по-строги от нашите, високи, стройни, гледащи над очилата и сякаш преброяваха всеки косъм по косите им дали е на мястото си. Добре…ние варненските диваци се криехме да правим всевъзможни глупости, стараехме се да скапем живота на всеки, а по-яките даже се криеха да пушат (ДА, ТОЧНО ТАКА, ТОВА БЕШЕ ВЪРХЪТ НА НАШЕТО БУНТАРСТВО).

Оказа се, че тези учителки са всъщност треньорки и докато ние мислехме хиляди бели, тази група беше дошла, за да тренира…бални танци. Значи, ако си на 13 и те тресат хормоните, бални танци звучи супер романтично и вече си представяш как си принцеса и се появява принц, танцувате валс до зори (не че ти можеш, но това няма значение). После те удря реалността, че си със скъсан анцунг и до сега си се въргаляла в някаква слама и романтиката умира бързо. Смели и луди, налазихме новата група, запознахме си и там беше ТОЙ. С едни хубави тъмни къдрици, една идея по-нисък от мен, ма на 13 не ти пука за такива неща и крайно срамежлив. Ще си го наречем В. Не знам дали наистина съм го харесала тогава или ми е трябвал спасителен пояс в тази скука, та съм разиграла поредната любовна сцена от романите, но ФАКТ, помня го 12 години вече.

Всеки ден имаха тренировки във физкултурния салон и помня, че когато В. танцуваше с друго момиче, започнах да усещам за първи път онази вече ТОЛКОВА ТИПИЧНА женска злоба и завист. Аз не можех да танцувам, но пък имах други качества, като например колко бях срамежлива, смотана и забита във въображението си. Това не се е променило все още, ако някой се чуди. Та, след тренировките съученичките ми се кикотеха с тънките си гласове, играеха си с косите и доста очевадно тренираха бъдещи похвати за сваляне. Аз това все още не съм го усвоила, което може би обяснява дефицита на любови в живота ми. Ние с В. бяхме различни – прясно открили метъл музиката, не спряхме да обменяме банди през цялото време. Говорихме си за книги, размишлявахме над живота и обсъждахме колко досаден може да е този, все още, момичешки смях. Така трепетите в сърцето ми ставаха все по-силни и необясними, защото не бях имала такива до този момент. Колко чисто и непорочно е било. Бяхме останали сами в салона, кога В. изскочи с гениалната идея – НЕКА ДА ТАНЦУВАМЕ ВАЛС. О, Боже милостиви…аз и моите два леви крака се свихме в ъгъла и тъжно признахме, че такива неща не умеем. Няма, В. и неговата мъжка сила решиха, че ще ме научат да танцувам валс и точка по въпроса. Аз си седях на стола, все така смотана, а сърцето ми се опитваше да се измъкне от хватката на ребрата и по-бързо да научи валс…не, че му се танцуваше, но това означаваше, че ще стои в прегръдките му .

Пусна той касетофона (да, толкова сме ретро) и започнахме – 1, 2, 3, 4. В моя случай – 1, настъпване, 2, настъпване, 3 , спъване, 4, за малко да падна. Упорит, че иска да ме научи, стояхме в салона може би час, докато успея да хвана такт и поне началните стъпки да са ми правилни. Kолко бях щастлива, когато успях да изкарам цяла песен, без да се спъна. После момичешките номера в мен се обадиха и започнах пак да се спъвам, защото така В. ме държеше по-близо до себе си.

Всеки ден си намирахме време да танцуваме и беше прекрасно. 

Това е краят на историята. Мина много време от тогава и вярвам, че детското ми въображение много е пречупило реалната ситуация, но споменът по този начин ми харесва и мисля да си го запазя такъв. Първият мимолетен трепет на сърцето. Първият валс. Първите мъжки къдрици в живота ми. И до сега щом чуя валс, понякога се сещам за В. и се чудя дали е успял да постигне онези мечти, за които говорехме толкова във физкултурния салон. Колко ли момичета е научил още да танцуват. Дали вече е по-висок от мен. Не знам, но се надявам, че е добре.

Самодива А. 







Няма коментари:

Публикуване на коментар