петък, 16 ноември 2018 г.

Йебем ти и феминизма!


Кратък разказ за прехода от борбата за права до правото да те мързи

Йебем ти и феминизма и няма да цензурирам фразата! И дори няма да се извиня. Да, да, сигурно безкрайно много жени (как си вярвам изобщо, че ще прочетат този текст) ще се разбунтуват, развълнуват и т.н. от въвеждащата фраза на този въз кратък и напълно субективен коментар по темата. Само че той си е мой, блога също и да си призная, много ще се радвам някой да обори мнението ми по въпроса. И ако успеете да издържите до края на този текст, ще разберете защо го казвам.

Нека започнем със съвсем кратка етимология на думата „феминизъм“. Произлиза от латинската дума „femina”, която означава жена. Феминизъм е понятие, което обединява политически, социални, икономически и други движения, борещи се за равноправието между половете, свобода и право на глас на жените. Сиреч всички сме равни и не се допуска възможността едни да са по-равни от други. До тук добре. Има ли феминизъм на Балканите и с какво той е по-различен от този в Западния свят, може би някой ден ще е тема на друг пост, но днес не това е насоката.

Вие, мили митични същества, които четете този блог, ако все още не съм ви отегчила с първите два абзаца, ето я и самата тема на днешния монолог на една яхнала метлата Самодива С., а именно – балканските милениуми и израждането на феминизма. Зададена по този начин, темата е изключително широка и отворена за дебат и дискусия. Изобщо нямам претенции за изчерпателност и обективност, искам просто да споделя размисли, които се въртят в главата ми през последния месец.

Напоследък все повече млади момичета, девойки и жени наоколо споменават феминизма и правата на жените в разговор. Разбира се, напълно подкрепям равноправието между половете, уеднаквените стандарти в политически, социален, икономически и какъвто там друг аспект се сетите. Факт е, че у нас жената никога не е била чааак толкова безгласна буква, както в други страни например, но все пак първата вълна на феминизма в България (ако не се бъркам, след Първата световна война) оказва влияние и се създава първото официално женско движение у нас. До тук добре. В следващия момент, около 100-тина години по-късно, сяда срещу мен девойче, обгрижвано социално и икономически от мъжа до себе си, и разпалено ми обяснява как няма смисъл да се бори за правата на жените, защото ние си ги имаме, но иначе, по душа е феминистка. Бога ми, не мога да опиша огромния разярен вулкан, който избухна в душата ми при това твърдение и неистовата енергия, която вложих, за да го овладея. Не казвам, че трябва да се бори за нещо, което очевидно не я касае или че кой знае каква борба кипи в родната страна, но пренебрежението, с което изрече тези думи ме потресе. Нямаше как да не каза поне едно изречение в опозиция, като иначе наистина интелигентната девойка (не е иронично) отговори, че жените са се борили достатъчно, за да може сега тази млада дама да си позволи да е ПОЧТИ изцяло зависима от мъжа до себе си и въпреки това да има право да гласува. При тези думи просто си загасих цигарата и станах от масата.

Няколко дни по-късно, водих с разговор с друга млада дама, която е приела собственото си разбираме за феминизъм толкова сериозно, че не позволява мъж да и отвори врата, дръпне стол, за да седне или да и подари цвете, защото това тя била пич, феминистка, еманципирана, самостоятелна, без нужда някой да се грижи за нея. Не била саката, че да не може да си отвори сама и като искала цветя, сама си ги купувала. Тук разговорът пое доста различна посока, защото дамата сама на себе си зададе въпроса: „Защо не мога да си намеря свестен и нормален мъж?“ За мен отговорът е силно очевиден, но все пак може би е добре да отбележа, че освен не позволява да бъде обгрижвана, това иначе прекрасно момиче, не желае да полага каквито и да било усилия за връзката си, защото това нарушавало баланса на равноправието в лични взаимоотношения. Тук може би е добре да обясня: Тя няма да бъде романтична, защото ако е – иска да получи същото в замяна, за да е по равно, нали. Но когато мъж се опита да е по-внимателен с нея, го тълкува като схващане, че някой я мисли за слаба.

И тук моля някой да ми потвърди, че това наистина звучи невменяемо, защото аз се изгубих…
До тук стигнахме до извода, че част, повтарям ЧАСТ от тъкмо появилите се „феминистки“ от поколението на милениумите хал-хабер си нямат какво иде реч и предпочитат да мързелуват в работно или лично отношение, защото някой вече е свършил мръсната работа вместо тях.

Разбира се, има и друга страна – мъжката. Тя има своите много и премного разбирания, тълкувания и мнения, но ще се спра само на едно, което ме накара до известна степен да задълбая повече в темата. Част от господата, на възраст между 24 и почти 40-годишна възраст нямат нищо против феминизма. Те адмирират и уважават правото на жените да се развиват личностно, професионално и т.н. И тук идва момента да спомена 2 конкретни случая.

Първи случай: Господинът, твърдящ, че приема феминизма, успя да убеди половината си, с която са от N на брой години заедно да напусне работа, само заради собствената си неувереност и факта, че тя получавала по-висока заплата от него. До това заключение стигнахме след като той сам сподели, че няма нищо против жена му да се справя сама със задълженията, задачите, проблемите и неволите в живота, но не може да приеме, че тя е „глава на семейството“. Държа да отбележа, че по никакъв начин не осъждам господина, просто ми стана интересно как хем твърди, че приема равноправието на жените в професионален аспект, хем приятелката му напусна работа.


Втория случа откровено ме потресе. Разбира се, това е чисто субективно мнение. Ситуацията е следната – двойка близки познати. Мъжът е интелигентно създание, но със „схемата“ за феминизма оправдава всичко, което той самият няма желание да направи. „Приятелката ми е феминистка и тя няма нужда да и помагам“, обяснява гордо той, в контекста на това, че девойката сама мести и сглобява мебели, тъй като наскоро се нанесоха в нейното жилище. С това оправдание излиза и когато забрави да и остави все пак някаква, макар и символична сума, за сметките, тъй като това било нейното жилище и той бил на гости. Тя така или иначе се оправя сама. Или когато тя закъса с колата, а той отказа да дойде, просто защото не разбирал от коли и няма с какво да ѝ помогне. Защото тя е еманципирана млада жена и може да се справя сама.

Моето лично заключение по темата е следното: Ако феминизмът и еманципацията се превръщат в основни оправдания за това да бездействаш - не, мерси. Тези понятия не могат да бъдат оправдание за това, че част от обществото отказва да поеме отговорност за хората и събитията, които се случат в живота им.

И няма как да не завърша със следния въпрос: Толкова ли ни мързи, че да изродим подобна идея по този начин?


Ние, Самодивите, ще се радваме да чуем и вашите мнения по темата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар