сряда, 29 май 2019 г.

Среднощни размисли и страсти за… Една ГОФРЕТА



Или как изядох Дявола



След всичките шеги на значителна част от приятелите ми, че остарявам и трябва да го приема, аз, Самодива С., приемам себе си за 27-годишна ДАМА (не леличка), тъкмо навлизаща в зряла възраст. Съответно започвам да бъда по-внимателна с храненето си, с наспиването и количеството вода, което пия, защото… Ами те тези бръчки по-малко няма да станатат… Та лягам си аз в 23:20, след като съм гледала 1 епизод на новия ми любим сериал МОДЕРНО СЕМЕЙСТВО! Гледам, пуша, смея се, баня, легло, в тази последователност. И… будя се в 00:45 часа. Сънувах гофрета. Станах, изядох една вафла, представяйки си, че е прекрасна гофрета с мед, плодове и сметана, с надежда, че вълчия глад ще бъде потулен. Уточнение: За онези от вас, които ме познават (50% от читателите, понеже другите 50% са приятели на Самодива А.) знаят, че аз сладко много-много не обичам. Обаче е онзи ужасен период от месеца, в който съм склонна от бяс да ям чакъл и пясък, че даже и шоколад. И освен това мога да нахраня Дракула, близките и далечните му роднини, и пак да не умра от кръвозагуба. Легнах си. Запсах. Това не трая дълго. Събудих се отново с мисълта за гофретата в 1:57. Станах и изядох 6-7 печени гъби на фурна с масло, които си бях приготвила като гарнитура към вечерята. Междувременно обмислих какво имам да правя следващия ден на работа и че е време да сгъна прането на сушилника. Легнах си.
3:28 - аз пак съм будна. Вече се изнервям. Сънувах гофретата. С нея участвахме на състезание по лека атлетика. Двете тичаме - тя тича по-бързо от мен и не мога да я хвана. Двете скачаме - тя скача поне метър над мен и не мога да я хвана, но ми капна мед на челото. Причаках я на щафетното състезание и тъкмо да я хвана… се събудих! “Това не може да продължава така”, си казах… Направих си палачинки. Изядох 4 (2 х 2 наведнъж, с боровинково сладко и сладко от диви ягоди), легнах си. 5:03 - Леля ти и стринка ти, както и калеко ти по бащина линия, ГОФРЕТО! Душата на дявола си продавам за една гофрета, честно! Ама ако ще я продавам на дявола поне да на онова симпатично местенце във Витоша с красивата гледка. Там, където въздухът мирише на бор, а гофретите са по-големи отколкото мога да изям. 5:07 - Дяволът се появи в кухнята! Алелуя! Слава тебе Господи, опа, Сатана! Хайде води ме за гофрети, по пътя ще се пазарим. И тръгнахме. Вървим си спокойно, а той настоява, че ми иска душата след 5 години за 2 гофрети.
- Тая няма да я бъде! Ти на умряло куче нож вадиш! Срам нямаш ли!? - Аз съм Дяволът, нямам срам. - Е хубаво де, супер сили имаш ли? - Нали ти казах, Дявола съм! - Защо ме караш тогава да ходя ми не прескочим направо до дам? - Защото е затворено заведението и трябва да почакаме. Междувременно ще се разходим. - Ти си най-смотания дявол на света! - Момиченце, внимавай!!! - крещи ми той гневно. - Леличка, момиченце… Ама хайде вземете решение вече. - Ще те завлека в ада и.. Кккхкхкхкхкх (звук от давене и квър от сънната артерия). Опита се хайвана да ми каже нещо, но по пътя ме заболя корема, нямах аулин, изнервих се и го захапах. И гофрета нямаше. Та изядох Дявола по път за работа. 7:10 - Събуждам се, влизам в кухнята да си правя кафе. На плота гофрети няма. В хладилника гофрети няма. Сърдита съм. В коша за боклук гледам чифт гора и опашка. Наистина ли е толкова трудно една жена да получи гофрета ВЕДНАГА, по дяволите!?


Самодива С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар