Ще обърна тази година!

Обещала съм си, че при равносметката за 2020-та, тази година ще бъде добра, дори да се опитва да ми покаже друго

Това е… една много специална година. А това е едно изключително излишно твърдение, защото съм сигурна, че всички вие (да, вие, 20-те читателя на този блок, чиито имена знам), сте наясно с това. Но това, което ще разкажа днес започва малко по отдалече, а именно през 2019-та. И без да изпадам в излишни разкажи, просто ще уточня, че предишната година беше покъртително ужасна за мен и се зарекох пред себе си, че тази ще я направя много по-добра.

Изобщо няма да споря, че е 2020-та е далеч от ДОБРА година. Имахме си карантина, КПП-та, земетресения, наводнения и какво ли още не. Лицата ни се сраснаха с предпазни маски, много хора останах без работа и някак лъчът надежда постепенно започна да се превръща от ярък пламък, в едва доловимо мъждукане.

Няколкото месеца изолация и липсата на почти всякакъв личен персонален контакт, нямаше как да не окаже влияние. Започнах със стандартното „нека потушим притесненията с още работа“, докато работната ми седмица стана 7-дневна, а часовете на ден минимум 11. И така около 2 месеца, докато един ден се събудих, но не желаех да ставам от леглото. Изобщо. Все пак го направих, а когато се огледах в огледалото, установих, че ей така, само за около секунда, някак си 7 кг. са се лепнали на баджаците и коремчето ми. За да потвърдя теорията, пробвах дрехи от лятото – нищо не ми ставаше. Това се оказа истински шамар през лицето за човек, който до преди година имаше точно обратния проблем – не можеше да качи килограми.

Точно това бе и момента, който преля чашата и в който осъзнах, че съм се „предала“ от стремежа си за по-добра година. Това изобщо не ми се понрави, затова си направих кафе, поработих, а в обедната почивка направих списък с нещата, които биха ме накрали да определя годината като успешна и са възможно постижими предвид карантината. Списъкът е съвсем кратък и затова ви го показвам целия:

  • Да бъда по-постоянна;
  • Да тренирам волята си;
  • Да тренирам и правя повече физически упражнения;
  • Да науча повече за правилното хранене;
  • Да се опитам поне едно кафе на ден да го заменя с чай;
  • Да чета повече;
  • Да чета повече научна и бизнес литература;
  • Да успея да направя добра група изстрели (често ходя на стрелбище, за да пострелям);
  • Да изглеждам добре, дори когато съм вкъщи;
  • Да спра цигарите до края на 2020-та.

Разбира се, започнах с най-лесното – ТРЕНИРОВКИТЕ

Тъй като карантината сериозно засегна желанието ми за каквато и да било физическа активност, а заедно с това – тонусът ми клонеше и стремглаво доближаваше нулата, реших че ми трябва нещо, което да ми помага и мотивира. Взех си фитнес гривна, която да ми дава необходимата статистика, в максимално точни данни. И започнах. Пред телевизора, омотана във фолио. Правих табата упражнения, които преди обожавах. Но, о, Бога ми! Толкова трудно не е било. Разбрах, че съм изгубила форма достатъчно, за да трябва да започна с нещо по-леко, а именно тичането. И така – два или три пъти в седмицата, веднага след работа започнах да обхождам тичешком бреговете на Марица. Но това не беше достатъчно, за да се почувствам добре.

Втора стъпка – ВНИМАВАЙ С ХРАНЕНЕТО

Това за мен си беше истинско хард код пого. Никога до този момент не съм обръщала внимание на това какво съдържа храната, колко е полезна, балансирана и т.н. Но май беше време. Корема ми приличаше на мишелинче, а това ме караше да се чувствам подтисната. Зор, мъка ама ще се пробвам. Започнах малко по-отдалече отново, като започнах да смятам дневния си прием на калории и бях изумена. Изразходвах около 1400 калории на ден, но изяждах около 2000. Е как няма да се надуя като балон!? За да не си шокирам тялото, първата седмица започнах да приемам толкова калории, колкото изразходвам. През следващата реших да премина на калориен дефицит – да приемам по-малко, отколкото изразходвам. Така от 2000 калории на ден, започнах да приемам около 1100-1200.

Бележка: Тук е важно да уточня, че в този момент нямах никаква представа що е то добър и балансиран хранителен режим, а и същевременно не исках да се лишавам от любими неща. Затова с всяко хранене записвах приетите калории и вещества в мобилното приложение към фитнес гривната ми.

Неочаквано за мен бе, когато карантината падна, започнах работа и съответно да излизам навън, много хора се шегуваха с това, че записвах калориите от храненето си. За някои беше шега, а други откровено се отнесоха подигравателно, но реших, че изборът си е мой и няма да позволя нечие отношение да ме отклони от целта. Така за 2 месеца свалих 5 кг. Не казвам, че беше лесно, но пък се зачетох повече онлайн и разбрах как ориентировъчно мога сама да си избирам полезни храни. И да, не съм яла дюнер от месец май, но бургерите до ден днешен са сред любимото ми хапване.

Трета стъпка – НЕ РАЗБИРАМ ОТ ВСИЧКО

Нито съм треньор, нито съм диетолог. Затова започнах да посещавам фитнес с инструктор, който ми правни разнообразни тренировки три пъти седмично. Бях мноооого скептична, но сега нямам търпение да стане време, за да отида на тренировка и да нямам сила да се прибера до вкъщи.

Относно храненето – вече си хапвам всичко, но без да се оливам и да бъда жива ярномелка както преди. Ако на обяд ям бургер или тежка храна, то вечерята ми ще е лека и обратното. Също така се научих да закусвам. И УСПЯХ! да заместя поне едно кафе на ден с чай (обикновено следобедното).

Четвърта стъпка – ХОБИ – ЧЕТЕНЕТО

Намалих значително работния режим, а благодарение на тренировките – тонусът ми се възвърна. Около карантината откровено се притеснявах да отделя бюджет за книги, какъвто отделях преди време, НО! издателствата често пускат онлайн намаления и се възползвах точно от такова. Така си взех 7 прекрасни четива за под 150 лева, което за мен си е истинска находка. Така намерих баланс и в четенето – 2-3 пъти в седмицата биографията на Мъск или „Умни пари“ на Стойне Василев, а вечер преди лягане – притчите на Руми <3 Това ме накара емоционално да се почувствам мноооого по-добре.

Пета стъпка – ВОЛЯТА/ЦИГАРИТЕ

До този момент не се бях усетила, че мога да свържа тези две точки в една, до момента в който не отидохме с две други самодиви на стрелбище. Докато чаках Аня и Лара в кафенето пред стрелбището, бръкнах в чантата си и видях, че съм забравила кутията си с цигари. В себе си имах само една и си казах: „Това е последната“. Без да давам обещания, които ще ме карат да се чувствам натоварена и отговора. Казах си, че това ще е последната ми цигара за сега и ми е интересно колко време ще издържа без да пуша. Факт, то момента е само една седмица, но пък волята си тренирам всеки ден, защото си оставих пълна кутия с цигари на видно място в хола, ей така, да си ме дразни.

2020-та продължава да не бъде от годината, която очаквах, но пък я направих по-добра поне за тези неща, които зависят от мен. Като в реч на Оскарите, благодаря за Аня и Лариса, които са страхотен стимул за това. И на приятеля ми, който ми „нарита“ задника, за да започна да правя всичко това, защото бях забравила какво е да съм себе си. Научих се да грижа по-добре за духа и тялото си, близките ми хора са добре, здрави са и намират поводи за усмивки. Супер си е тази година! Да видим какво остава до края ѝ. Хайде чао от мен. Закъснявам за тренировки.

Самодива С.

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *