Ще обърна тази година!

Обещала съм си, че при равносметката за 2020-та, тази година ще бъде добра, дори да се опитва да ми покаже друго

Това е… една много специална година. А това е едно изключително излишно твърдение, защото съм сигурна, че всички вие (да, вие, 20-те читателя на този блок, чиито имена знам), сте наясно с това. Но това, което ще разкажа днес започва малко по отдалече, а именно през 2019-та. И без да изпадам в излишни разкажи, просто ще уточня, че предишната година беше покъртително ужасна за мен и се зарекох пред себе си, че тази ще я направя много по-добра.

Изобщо няма да споря, че е 2020-та е далеч от ДОБРА година. Имахме си карантина, КПП-та, земетресения, наводнения и какво ли още не. Лицата ни се сраснаха с предпазни маски, много хора останах без работа и някак лъчът надежда постепенно започна да се превръща от ярък пламък, в едва доловимо мъждукане.

Няколкото месеца изолация и липсата на почти всякакъв личен персонален контакт, нямаше как да не окаже влияние. Започнах със стандартното „нека потушим притесненията с още работа“, докато работната ми седмица стана 7-дневна, а часовете на ден минимум 11. И така около 2 месеца, докато един ден се събудих, но не желаех да ставам от леглото. Изобщо. Все пак го направих, а когато се огледах в огледалото, установих, че ей така, само за около секунда, някак си 7 кг. са се лепнали на баджаците и коремчето ми. За да потвърдя теорията, пробвах дрехи от лятото – нищо не ми ставаше. Това се оказа истински шамар през лицето за човек, който до преди година имаше точно обратния проблем – не можеше да качи килограми.

Точно това бе и момента, който преля чашата и в който осъзнах, че съм се „предала“ от стремежа си за по-добра година. Това изобщо не ми се понрави, затова си направих кафе, поработих, а в обедната почивка направих списък с нещата, които биха ме накрали да определя годината като успешна и са възможно постижими предвид карантината. Списъкът е съвсем кратък и затова ви го показвам целия:

  • Да бъда по-постоянна;
  • Да тренирам волята си;
  • Да тренирам и правя повече физически упражнения;
  • Да науча повече за правилното хранене;
  • Да се опитам поне едно кафе на ден да го заменя с чай;
  • Да чета повече;
  • Да чета повече научна и бизнес литература;
  • Да успея да направя добра група изстрели (често ходя на стрелбище, за да пострелям);
  • Да изглеждам добре, дори когато съм вкъщи;
  • Да спра цигарите до края на 2020-та.

Разбира се, започнах с най-лесното – ТРЕНИРОВКИТЕ

Тъй като карантината сериозно засегна желанието ми за каквато и да било физическа активност, а заедно с това – тонусът ми клонеше и стремглаво доближаваше нулата, реших че ми трябва нещо, което да ми помага и мотивира. Взех си фитнес гривна, която да ми дава необходимата статистика, в максимално точни данни. И започнах. Пред телевизора, омотана във фолио. Правих табата упражнения, които преди обожавах. Но, о, Бога ми! Толкова трудно не е било. Разбрах, че съм изгубила форма достатъчно, за да трябва да започна с нещо по-леко, а именно тичането. И така – два или три пъти в седмицата, веднага след работа започнах да обхождам тичешком бреговете на Марица. Но това не беше достатъчно, за да се почувствам добре.

Втора стъпка – ВНИМАВАЙ С ХРАНЕНЕТО

Това за мен си беше истинско хард код пого. Никога до този момент не съм обръщала внимание на това какво съдържа храната, колко е полезна, балансирана и т.н. Но май беше време. Корема ми приличаше на мишелинче, а това ме караше да се чувствам подтисната. Зор, мъка ама ще се пробвам. Започнах малко по-отдалече отново, като започнах да смятам дневния си прием на калории и бях изумена. Изразходвах около 1400 калории на ден, но изяждах около 2000. Е как няма да се надуя като балон!? За да не си шокирам тялото, първата седмица започнах да приемам толкова калории, колкото изразходвам. През следващата реших да премина на калориен дефицит – да приемам по-малко, отколкото изразходвам. Така от 2000 калории на ден, започнах да приемам около 1100-1200.

Бележка: Тук е важно да уточня, че в този момент нямах никаква представа що е то добър и балансиран хранителен режим, а и същевременно не исках да се лишавам от любими неща. Затова с всяко хранене записвах приетите калории и вещества в мобилното приложение към фитнес гривната ми.

Неочаквано за мен бе, когато карантината падна, започнах работа и съответно да излизам навън, много хора се шегуваха с това, че записвах калориите от храненето си. За някои беше шега, а други откровено се отнесоха подигравателно, но реших, че изборът си е мой и няма да позволя нечие отношение да ме отклони от целта. Така за 2 месеца свалих 5 кг. Не казвам, че беше лесно, но пък се зачетох повече онлайн и разбрах как ориентировъчно мога сама да си избирам полезни храни. И да, не съм яла дюнер от месец май, но бургерите до ден днешен са сред любимото ми хапване.

Трета стъпка – НЕ РАЗБИРАМ ОТ ВСИЧКО

Нито съм треньор, нито съм диетолог. Затова започнах да посещавам фитнес с инструктор, който ми правни разнообразни тренировки три пъти седмично. Бях мноооого скептична, но сега нямам търпение да стане време, за да отида на тренировка и да нямам сила да се прибера до вкъщи.

Относно храненето – вече си хапвам всичко, но без да се оливам и да бъда жива ярномелка както преди. Ако на обяд ям бургер или тежка храна, то вечерята ми ще е лека и обратното. Също така се научих да закусвам. И УСПЯХ! да заместя поне едно кафе на ден с чай (обикновено следобедното).

Четвърта стъпка – ХОБИ – ЧЕТЕНЕТО

Намалих значително работния режим, а благодарение на тренировките – тонусът ми се възвърна. Около карантината откровено се притеснявах да отделя бюджет за книги, какъвто отделях преди време, НО! издателствата често пускат онлайн намаления и се възползвах точно от такова. Така си взех 7 прекрасни четива за под 150 лева, което за мен си е истинска находка. Така намерих баланс и в четенето – 2-3 пъти в седмицата биографията на Мъск или „Умни пари“ на Стойне Василев, а вечер преди лягане – притчите на Руми <3 Това ме накара емоционално да се почувствам мноооого по-добре.

Пета стъпка – ВОЛЯТА/ЦИГАРИТЕ

До този момент не се бях усетила, че мога да свържа тези две точки в една, до момента в който не отидохме с две други самодиви на стрелбище. Докато чаках Аня и Лара в кафенето пред стрелбището, бръкнах в чантата си и видях, че съм забравила кутията си с цигари. В себе си имах само една и си казах: „Това е последната“. Без да давам обещания, които ще ме карат да се чувствам натоварена и отговора. Казах си, че това ще е последната ми цигара за сега и ми е интересно колко време ще издържа без да пуша. Факт, то момента е само една седмица, но пък волята си тренирам всеки ден, защото си оставих пълна кутия с цигари на видно място в хола, ей така, да си ме дразни.

2020-та продължава да не бъде от годината, която очаквах, но пък я направих по-добра поне за тези неща, които зависят от мен. Като в реч на Оскарите, благодаря за Аня и Лариса, които са страхотен стимул за това. И на приятеля ми, който ми „нарита“ задника, за да започна да правя всичко това, защото бях забравила какво е да съм себе си. Научих се да грижа по-добре за духа и тялото си, близките ми хора са добре, здрави са и намират поводи за усмивки. Супер си е тази година! Да видим какво остава до края ѝ. Хайде чао от мен. Закъснявам за тренировки.

Самодива С.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *