Показват се публикациите с етикет в града. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет в града. Показване на всички публикации

сряда, 30 май 2018 г.

Вапцаров, прощавай!


От снощи слушам и чета за някаква скандална песен с текст на Вапцаров, но все не стигах до там. И само преди няколко минути се натресох с гръм и трясък на този бълвоч на българската модерна… абе, то това и чалга не е. Това си е мазен кючек на някаква невзрачна псевдо певица, която очевидно плаче за слава, но понеже у нас рецептата е ясна, момата решила да се възползва – скандал, че с друго не може…

Седя, гледам, слушам и се дивя като прабаба ми на телефон с цветен дисплей. Толкова съм шокирана, че дори не мога да реагирам. Минават само 40-50 секунди и започва рязко да ми се плаче! Само преди месец, екипът на пловдивския Драматичен театър ме разплака като малко дете от щастие, само че заради друг български поет – Дебелянов. А днес едно изстрадало и безпътно човешко създание се изгаври с едно от светилата на българската поезия.

Толкова ли нямаш 20 лева да дадеш на някой псевдо текстописец да ти напише песен, че посегна към малкото неопетнени имена? Честно ви казвам, в този момент искам да завържа „изпълнителката“ за някой стол в час по литература, за да послуша малко, та ДАНО нещо и влезе в главата. Защото НЕ СЕ ПОДИГРАВАШ така с поезията! Още по-малко с Вапцаров! Да рецитираш „еротично“ (тук искам много да се изпсувам като селски хамалин) толкова личен стих като „Прощално“ е като да повърнеш върху някой и да му кажеш, че просто си решил да споделиш вечерята си с него. Сериозно ли направихте това? Да, наистина питам и дори очаквам отговор. Дори го изисквам!

Вапцаров сигурно се е обърнал в гроба си вече няколко пъти и ако трябва да си призная, в този момент ме хвана срам. Дълбок, съкровен, неистов срам, че има хора, които са толкова безочливи и нагли, че да извратят нещо толкова нежно, като този стих.

Прощавай, Вапцаров, че такива неща се случват с творчеството ти, а ние се оказваме безсилни, за да ги спрем. Прощавай, че ни остави безценно наследство, а някой се изплю върху него.  Имаш ли още вяра?

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Няма да спомена името на „певицата“. Но ще ви оставя нещо друго, което събуди много млади хора именно за поезията на Вапцаров. Ето как един стих може да се съживи и прероди, да стане обичан, без творчеството на автора да бъде осквернено и погазено. Светъл бъди!




Самодива С.

петък, 19 август 2016 г.

Пловдив ще умре в събота

август 19, 2016 0


Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? 
Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…



Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната. Това ли е грандиозната европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мене няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му. 

Самодива С.