Показват се публикациите с етикет в града. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет в града. Показване на всички публикации

сряда, 16 януари 2019 г.

Пловдив ЕСК 2019 не е длъжна да ви прекопае двора

януари 16, 2019 0

Европейската столица на културата (ЕСК) не запълва дупки и не поправя табла на спирките за градски транспорт. Нейно задължение е да се грижи за духа, а не за бита!


Четири години след избирането на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019-та година и четири дни след официалната церемония по повод приемане на титлата, все още има хора, които категорично отказват да осъзнаят какво всъщност означава тази титла. Толкова „хейт“ и негативни коментари се изписаха по темата, че откровено отказвам да чета статуси в социални мрежи и голяма част от новинарските уебсайтове, именно поради тази причина.

Затова реших да озаглавя този текст:

На Пловдив с любов!


и вместо да ви „замерям“ с дневната доза непоискан песимизъм, да си разменим няколко добри думи с надежда, че поне 1 човек ще вземе да се усмихне от сърце на следващите редове.

Но преди да пристъпим по-нататък е добре да уточним следното: ЕСК 2019 не е организация, занимаваща се с инфраструктурата на Античния град. Целта на Фондация „Пловдив 2019“ е не само да планира и реализира културни проекти през годината, в която сме носители на титлата Културна столица, но и да създаде здрава и устойчива среда за развитието на културния живот в града в бъдещ и, дал Бог, продължителен период от време. Т.е. Фондацията е отговорна за духа, а Община Пловдив за битуването и физическото измерение на понятието „културна среда“.

И ако тук вече сте готови и спорите заради затворените улици, проблемите с градския транспорт, нереализираните проекти, многото изхарчени пари и проектите в апликационната книга, за които откровено ми е тъжно, моля ви, затаете дъх само още мъничко. Да, виждам проблемите, има ги, но защо не се разходите малко и да се огледате? Толкова много сгради бяха съхранени и реставрирани! Да, Тютюневия град потъна в прах, но посетихте ли изложбата „Дим“? А тази на Кольо Карамфилов в Градската художествена галерия? Бяхте ли на откриването? Гледахте ли зарята, вълнувахте ли се? На 12-ти януари Пловдив празнува като на нова година! Хубаво беше и ще бъде.

Да, няма да е съвършено, може дори да е далеч от много добре, възможно е „просто да става“, но това е титла, която вече привлича многобройни туристи от цял свят в града ни. Редица световни медии пишат за Пловдив, хората говорят и снимат, а ние си мрънкаме под носа…  И какво ще постигнем със злобните и заядливи статуси? Не смятате ли, че е по-добре когато видим нередност да сигнализираме за нея съответните органи вместо да чакаме проблемът да се реши от само себе си? Да звъннем или пишем имейл до общината заради голяма дупка в пътя, неработещо табло на градския транспорт, разбит тротоар и т.н. е много по-ползотворно от постоянното оплакване. И знаете ли защо? Защото така се гради социално и отговорно общество. Дори можете да го приемете като ЖЕЛАТЕЛЕН тормоз над местните власти, но съм сигурна, че ако в определен жилищен район получат 50 оплаквания заради дупка в пътя, все ще се наемат да я запълнят, просто за да спрем да ги тормозим за това. Съгласни ли сте?


Чуха се много оплаквания и от междублоковите пространства и мръсотията в Столипиново. Относно първото, решението е много просто. Необходими са ви точно 3 неща – лопата, луковици за цветя и желание. Мога да ви дам поне 10 примера за хора от определена сграда, които сами си облагородиха междублоковото пространство. Е, разбира се, по-лесно е да се оплакваме как никой не се грижи за нас, отколкото да прекопаем няколко квадратни метра и да ни излязат мазоли по ръцете… При копаенето със сигурност резултатът ще е това, което искаме и сме заслужили. Така заедно с 5 баби от блока и 3-ма господа, на които очевидно им дожаля за нас, се сдобихме с красива градинка. Разбити плочки, но цъфнали хризантеми и перуники. Стари детски катерушки, но пребоядисани и чиста площадка с пясъчник. И понеже се чуват коментари от рода „всеки си гледа за себе си“, когато се говори за подобна инициатива, нито аз, нито бабите имаме кучета или деца. Но пък искахме да ни е хубаво и взе, че стана.

Относно Столипиново и снимките, които се появиха в социалните мрежи, зададох следните въпроси, на които отговор така и не получих: Кога са направени тези снимки и какво прави логотипа на ЕСК 2019 върху тях? Какво е общото между Столипиново и Фондацията? Единственото е нереализирания проект „Махала“, друго няма. Заключението си направете сами, сигурна съм, че можете.

Твърде много се отклоних от темата, връщаме се обратно…

Няма да се наема да коментирам кой във Фондацията е по-компетентен от друг, кой крив, кой прав и т.н. Но не можем да отдадем заслуженото уважение и поне морална подкрепа на хората, които понякога не спят, за да си свършат работата и да си легнат с чиста съвест. Защото по време на откриващия уикенд, а и не само, галериите бяха пълни, хиляди хора бяха на площада да гледат откриването и се наложи да чакаме на опашка, за да направим снимки на блоковете от Берлинската стена, експонирани около Римския стадион. И това е само началото.

Хайде, бе, хора! Недейте обичайте служителите на общината, тези на ЕСК, ако искате и себе си не обичайте, обаче дайте му малко любов на този град. Пловдив живее от любовта на хората, храни се с нея, развива се и това си личи. Не го ли помните преди 6-7 години? Леко замиращ, уморен, поотпуснат, а сега е един спретнат, чист, представя се с гордост. Е, може да понакуцва малко, защото си има проблеми, но ако ние не бъдем „патерицата“ на града, кой да бъде?

Ще го обичам този Античен град, дори и да се изложим пред чужденците. Ако мога – ще помогна, ще бъда част от жива верига, за да спасим сграда, ще скърбя за неуспехите и ще се радвам на успехите. Ще бъда доброволец, когато имам време и ще пиша на общината, когато има проблем. Не заради хората, а заради града. Ще го обичам на пук и на инат. А вие?


Самодива С.


четвъртък, 29 ноември 2018 г.

От рутината до креативната илюстрация с Вера Пицева

ноември 29, 2018 0

Това е Вера! Няма как да не сте попаднали на профила ѝ в Instagram през октомври, след като от всяко пловдивско кафене се шушукаше "A ти видя ли днес какво пусна Piece of Ink?". Да, говорим за Inktober, в който тя ни беше и на нас любим участник. Е, ние я наблюдаваме от мееееееееееееееееееееееесеци (да, понякога се крием зад дърветата и просто я съзерцаваме) и успяхме да я подкупим с няколко лъжици тахан и сладкиши, за да отговори на въпросите ни.

Е, мили наши, имате две щастливи самодиви и един илюстратор, чийто стил НЯМА как да сбъркате с друг. Желаем ви приятно четене!

1. Кой е първият ти спомен, свързан с изкуство? 

Хммм, много спомени се въртят .. 1 книжка с много кратки стихчета, която майка ми четеше. Имаше рисунки на хора, животни, пешеходни пътъеки, коли - помня ги, въпреки, че съм била много малка.


2. Какво те вдъхновяваше като малка да рисуваш?

Зависи колко малка имаш предвид? Но мисля, че най-вече ме вдъхновяваха (mainstream alert!)  принцеси, да, определено бяха принцеси - с големи широки поли, прекрасни очи и дълги коси.


3. Кои бяха пречките ти в това да следваш мечтите си? 

Боже, от къде да започна! Като начало, никой не те взима на сериозно през 90-те и 2000г, когато рисуваш по чина или в полето за дата в тетрадките. Никой не би нарекъл нещо подобно изкуство (даже и аз хаха). Нямаше интернет - сегашният досег до толкова много вдъхновение,  знание и други творци (ако не учиш в академията).

Друго беше безперспективността - в годините на следването ми (филолог съм по образование) почти никой не предполагаше, че човек може да печели пари от изкуство. Графичният дизайн беше услуга в печатниците, за уеб дизайна да не става и дума!

Последно и може би най-важно рутината - веднъж намерил удобна работа, която ти помага да живееш що-годе ок, все по-малко се замисляш за мечтите си. "Трябва ли сега да уча нещо отново? Да развия това, което харесвам? Има ли смисъл, когато вече имам стабилна работа? Инвестира ли ми се време и пари? Имам си и други грижи, може би момента е отминал?"

И това е нормално. Трябва си смелост, подкрепа и да си спокоен с мисълта, че ще се проваляш, много и често. Така научаваш, ставаш по-добър и все повече печелиш.

4. Сега си дизайнер във водеща рекламна агенция. Кои са трудностите ти?

До скоро имах проблем с това да не приемам критиките по дизайните ми лично, т.е. бърках дизайна с изкуството и си мислех че с критики хората обиждат нещо дълбоко креативно. Нещата са много далеч от това. Дизайнът е може би по-скоро функционалност с определена цел и обхват. Ако целта не е постигната, значи че дизайнерът не си е свършил работата добре- не е задал нужните въпроси на клиента, не е проучил темата, не е търсил както трябва или на правилното място, не е структурирал задачите и т.н. Животът ми стана по-лесен, когато разбрах, че клиентите никак не са длъжни да разбират от работата ми, а по-скоро аз съм длъжна да ги насоча и помогна, за да постигнат крайния си резултат.
Друга трудност, която срещам и сега, е, че понякога липсва желание за креативна мисъл. Момента "не мога да измисля нищо оригинално" е идвал не веднъж. Преодолява се с работа. Да, с работа. Правиш дизайни дори, когато не ти се или "нямаш муза". Така създаваш навици и креативност в моменти, когато си мислиш, че я няма. Важи и за рисуването.


5. Имаш ли моменти, в които не ти се рисува и какво правиш тогава?




 Много ясно! Ами, чета, правя си кафе, разхождам се, пускам си TedEd, тренирам, наспивам се. Стремя се да отпусна ума и после става по-лесно. Скоро гледах видео, в което един невероятен артист (не му помня сега името, за което се извинявам) казваше, че когато се измори да рисува, той .. рисува. Може би по-елементарни неща, не изискващи толкова мисъл, но не спира.  Пробвам го в момента, ще ти кажа като видя резултати.








6. Покажи ни своя любима рисунка и ни кажи с какво е специална. 

 Това е като въпроса “Кой е любимия ти цвят“ ? Няма такова нещо! Всички са любими, стига да изпълняват целта си. По-скоро имам рисунки, които са ми показали, че вече умея нещо по-добре от преди или нещо, което в рисуването ми е било трудно (поза, щтрих и т.н.), но вече няма да бъде. Това много често е част от голяма драсканица (аз рисувам много разпиляно). Ето 2 такива:

     



         
7. От кого намираш най-силна подкрепа за тази своя страст? 

От човека до мен <3 Той е най-големият ми фен!


8. Кои са артистите, които те вдъхновяват? Покажи ни техни творби. 

Като изключим класиците като Микеланджело Боанароти, Тулуз Лутрек, Роден, Дали и т.н ето линкове на сайтове и YouTube канали към съвременни илюстратори, които са огромен извор за вдъхновение за мен ежедневно:

https://qinillustrations.com/
https://www.youtube.com/user/frannerd13
https://charliemackesy.com/
https://inprnt.com/gallery/vanessagillings/
http://www.carlostanga.com/
http://miuwis.tumblr.com/

9. Знаем, че е изтъркано, но все пак – как си се представяш след 5 години? 

 По-добра от днес (във всяко едно отношение)! По-спокойна, по-мъдра, но все така невзимаща всичко на сериозно.






10. Какво може да накара Вера да се усмихне? 

Няколко неща: плоските шеги; анимации от 80-те и 90-те - класики, човек. Класики!; когато хората се кефят на мои илюсрации - супер вдъхновяващо!; 30 кг на мъртва тяга - обожавам да вдигам тежести.








сряда, 30 май 2018 г.

Вапцаров, прощавай!


От снощи слушам и чета за някаква скандална песен с текст на Вапцаров, но все не стигах до там. И само преди няколко минути се натресох с гръм и трясък на този бълвоч на българската модерна… абе, то това и чалга не е. Това си е мазен кючек на някаква невзрачна псевдо певица, която очевидно плаче за слава, но понеже у нас рецептата е ясна, момата решила да се възползва – скандал, че с друго не може…

Седя, гледам, слушам и се дивя като прабаба ми на телефон с цветен дисплей. Толкова съм шокирана, че дори не мога да реагирам. Минават само 40-50 секунди и започва рязко да ми се плаче! Само преди месец, екипът на пловдивския Драматичен театър ме разплака като малко дете от щастие, само че заради друг български поет – Дебелянов. А днес едно изстрадало и безпътно човешко създание се изгаври с едно от светилата на българската поезия.

Толкова ли нямаш 20 лева да дадеш на някой псевдо текстописец да ти напише песен, че посегна към малкото неопетнени имена? Честно ви казвам, в този момент искам да завържа „изпълнителката“ за някой стол в час по литература, за да послуша малко, та ДАНО нещо и влезе в главата. Защото НЕ СЕ ПОДИГРАВАШ така с поезията! Още по-малко с Вапцаров! Да рецитираш „еротично“ (тук искам много да се изпсувам като селски хамалин) толкова личен стих като „Прощално“ е като да повърнеш върху някой и да му кажеш, че просто си решил да споделиш вечерята си с него. Сериозно ли направихте това? Да, наистина питам и дори очаквам отговор. Дори го изисквам!

Вапцаров сигурно се е обърнал в гроба си вече няколко пъти и ако трябва да си призная, в този момент ме хвана срам. Дълбок, съкровен, неистов срам, че има хора, които са толкова безочливи и нагли, че да извратят нещо толкова нежно, като този стих.

Прощавай, Вапцаров, че такива неща се случват с творчеството ти, а ние се оказваме безсилни, за да ги спрем. Прощавай, че ни остави безценно наследство, а някой се изплю върху него.  Имаш ли още вяра?

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Няма да спомена името на „певицата“. Но ще ви оставя нещо друго, което събуди много млади хора именно за поезията на Вапцаров. Ето как един стих може да се съживи и прероди, да стане обичан, без творчеството на автора да бъде осквернено и погазено. Светъл бъди!




Самодива С.

петък, 19 август 2016 г.

Пловдив ще умре в събота

август 19, 2016 0


Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? 
Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…



Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната. Това ли е грандиозната европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мене няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му. 

Самодива С.