Показват се публикациите с етикет самодиви 2.0. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет самодиви 2.0. Показване на всички публикации

понеделник, 21 май 2018 г.

Ръководство за употреба: Жена



В това кратко ръководство ще научите как правилно да ползвате артикул ЖЕНА, как да го съхранявате и при необходимост, как да изведете ЖЕНА извън експлоатация 

В неделната вечер гледам „Сексът и градът“ (да, отново) удобно излегнала се на дивата. Сериалът си е типично женски и е идеална компания за моментите, в които просто стоиш и ти е тъпо. Гледам сериите от 1998 година и в една от сцените започва да се коментира колко по-лесно било ако мъжете и жените вървяха с ръководство за употреба. Помислих си, че за 20 години все някой ще е написал нещо, но уви. По темата е писано само за бременни жени, а имайки предвид състоянието на личния ми живот и абсолютно нередовният секс, скоро няма да съм от тези с издутите кореми. И реших! Ще го  пиша.

Ръководство за употреба: ЖЕНА
Издание: 2018 г.
Издателство: Диви Самодиви 

Настоящият наръчник за потреба на индивид Жена е създаден с некомерсиална цел. Той е плод на над 10-годишни наблюдения и анализи от недипломирани инженери-психолози, които оправдаваха собствения си мързел с изследването на женския пол в различни ситуации на различни географски ширини. Ръководството за употреба е съставено изводи, в следствие на тези наблюдения, но представената информация НЕ Е категоричен или неоспорим факт. 

Учените, създали този наръчник, признават за възможна моментна субективна преценка.

Изводи за въвеждане в употреба, същинска употреба и извеждане от експлоатация:

Въведение в употребата на Жена:

1. Избор. Всеки индивид ЖЕНА има различни специфични характеристики, в зависимост от годината и мястото на производство. 
2. Разнообразие от функции и дизайн. В зависимост от целите, за които искате ЖЕНА, трябва изберете най-подходящата за вас. На пазара има голямо разнообразие, но е необходимо детайлно проучване. Понякога, това отнема години. Можете да поискате помощ от приятел.
3. Задайте предварителни настройки. Това означава, че трябва да настроите ЖЕНА да работи на вашата честота. (Пример: Ако сте възроматичен в началото, но всъщност не сте такъв човек, ще зададете грешни настройки на ЖЕНА. В последствие, това би довело до сериозни проблеми по време на употреба).
4. Не всеки модел е пригоден да работи със зададените от вас настройки. Ако сте попаднали на такъв индивид ЖЕНА, по-добре го сменете докато е време.
5. Има опция за предварителен преглед.
6. Няма тестов период. 
7. Поддръжката струва скъпо. Стандартно около 100-200 лева на месец. По-новите модели имат по-високи изисквания за поддръжка. Там, разходите на месец могат да стигнат до десетки хиляди левове. 

Употреба:

1. Бъдете внимателни. Не всеки модел може правилно да разбере командите, които задавате, така че бъдете максимално точни и конкретни.
2. Ако не разбирате какво ви казва ЖЕНА или говори с догадки, питайте и поискайте от нея описаното в горната точка.
3. Редовен секс. Ако не правите редовен и задоволителен секс с ЖЕНА, тя ще бъде нервна и тревожна.
4. Ако ЖЕНА е нервна и тревожна, прегърнете я и се опитайте да говорите с нея.
5. Ако говоренето не ви се отдава – подарете цвете или я изведете на вечеря/кино/театър.
6. Ако и това не помага, НЕ я питайте дали е в цикъл. Може да ви ухапе или дори убие.
7. Ако ЖЕНА е в цикъл, хвърлете шоколад по нея и бягайте бързо.
8. Ако ви настигне – правете се на умрял или на силно разстроен.
9. Ако изпаднете в спор – разревете се преди нея. ЖЕНА ще бъде толкова шокирана, че няма да успее да реагира, тъй като няма зададени настройки за такива ситуации (при децата важи същото).
10. Ако искате да превъзпитате ЖЕНА, няма смисъл. Това е като да превъзпитате МЪЖ*.
11. Помнете деня, в който сте въвели ЖЕНА в експлоатация. За нея е важно точно толкова, колкото датата ѝ на производство.
12. Не се опитвайте да лъжете ЖЕНА освен ако нямате 100% гаранция, че тя няма да разбере. В противен случай рискувате да ви удари с тиган по главата.
13. Всеки модел ЖЕНА задава различни странни въпроси, в зависимост от предните ползватели.
14. Има случаи, в които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да излъжете ЖЕНА, ако нещата, за които ви пита са верни. Тези случаи са:
     • Ако ви попита дали е напълняла;
     • Ако ви попита дали е погрозняла;
     • Ако ви попита дали има нещо по-важно от нея;
    • Без значение дали ви пита или не, НИКОГА ама НИКОГА не казвайте, че сте обичали друг модел ЖЕНА повече;
     • Ако ви попита дали ви прилича на луда. В никакъв случай не отговаряйте с „ДА“.
(Тук списъкът е голям, но ако имате нужда от помощ по тези въпроси, свържете се с нас за индивидуална консултация)
15. Запомнете името на модела възможно най-бързо, ако не искате да ви прегризе гърлото.
16. За дълго и безпроблемно ползване, веднъж-два пъти годишно я изненадвайте без повод.
17. Никога не изпълнявайте това, което иска на 100%, защото ще започне да иска все повече неща от вас.
18. Ако не искате да правите нещо, за което ЖЕНА ви моли, има лесен начин да я накарате да спре. Направете това нещо възможно най-некадърно. (Пример: Ако ви помоли да сготвите фасул, загорете го толкова много, че да се наложи да изхвърлите тенджерата.) Гарантиран ефект!
19. Ако искате дълго и безпроблемно да ползвате жена, намерете си общо хоби/занимание.
20. Понякога трябва да проявявате взаимно търпение. Внимавайте с това. То се регулира при първоначалните настройки.

*Скоро очаквайте Наръчник за употреба: МЪЖ

Извеждане извън експлоатация:

Това е сложен и понякога дълъг процес, за който все още няма точни инструкции. Обикновено е добре да имате броня, щит и оръжие за самозащита, защото е възможно да бъдете нападнати. Често ЖЕНА е агресивна по време на извеждане извън експлоатация. Можем само да ви предложим следното:

1. Ако искате да спрете да ползвате конкретен модел ЖЕНА, не започвайте да ползвате друга преди да сте извели предната извън експлоатация.
2. Ползването на всички възможни клишета е разрешено, дори препоръчително.
3. Подгответе си поне чувал носни кърпички. Или и бръкнете в окото и бягайте.
4. Дори и да ви моли да останете за вечерта, защото ЖЕНА е разстроена, самотна и т.н., не го правете. Това е капан! 
5. Ако сте решили да изведете извън експлоатация ЖЕНА, направете го възможно най-бързо. 
6. Бъдете търпеливи и я изслушайте, но с граница.
7. Резервен вариант: съберете си нещата тайно и избягайте докато тя е накъде навън. 

Това е възможно най-краткият наръчник за употреба на ЖЕНА. Екипът инженери-психолози обещаха да продължат да си губят времето и някой ден да издадат пълен нАучен труд по темата. До тогава – внимавайте с избора на модел. Понякога лъжат за годината на производство.


Самодива С.


вторник, 8 май 2018 г.

Никога ама НИКОГА не си пожелавайте интересна година



А.к.а. април е тъп месец и ще го задраскам от календара

Беше краят на месец март. Моя скромна (или не чак толкова скромна) милост реши да си пожелае (о, да, съвсем на връх рождения ми ден)*, една изключително интересна година.

*Добавям бележката с рождения ден, защото обикновено каквото си пожелая, то се случва. Разбира се, старая се желанията ми да са реални и постижими, а не нещо фантастично като например да срещна идеалния мъж, защото това е толкова възможно, колкото да яздя два еднорога едновременно и да направя задно салто на гърбовете им. И все пак мисля, че това с еднорозите е по-вероятно да се случи.

Та да продължаваме по същество. Пожелавам си аз интересна година и видиш ли, започна се. Само няколко дни, след изричането, че даже и помислянето на това така съкровено желание, то започна постепенно да се сбъдва, а месец по-късно вече можете да забележите как постепенно започвам да оплешивявам, защото си оскубах косата от интересни събития. 

Но нека започнем с представянето на събитията в хронологичен ред. Моята скромна, романтична особа, се разболя от любов. Представяш ли си!? Чак да не повярва човек, че в хуманоид с моя ръст изобщо може да се събере сърце, та камо ли това сърце да изпита емоция. Еми, невероятно ама ей на, взе та стана. Не само, че се случи, но дори и вдигнах температура, започнах да се потя, гадеше ми се, че и сърцебиене получих. Почувствах се като Флорентино Ариса от „Любов по време на холера“. То си беше същото, но без холерата.

Резултат: пий чай от мента за успокоение и още някакви зеленишки, че да ти дойде акъла в главата. 

Извод: Това – влюбването като в книгите – не е за мен. Нещо друго интересно искам.

Няколко седмици по-късно, открих новото си призвание – ще ставам нинджа и искам черен колан по карате. Оказа се, че на думи звучи доста по-лесно, но ентусиазмът за практикуване на бойното изкуство в мен така бе надделял, че не се сдържах и само няколко дни след първата ми тренировка, реших да демонстрирам уменията си на публично място. По-тъпо решение не съм взимала в живота си. Но защо!? Приклякам, засилвам се, отскачам, вдигам десен крак за ритник и, о Боже, усещам как ще падна. Вече залитам и виждам доближаващия се асфалт към лицето ми. Най-логичното нещо, което мога да направя, е да опъна ръце напред и да посрещна сблъсъка с нагорещената асфалтова повърхност с длани. Само че забравих, че съм жена и имам дамска чанта на рамото си. Опъвам ръце, чантата се залюлява, омотава се около лактите ми и посрещам асфалта (неизбежен факт) с челюст. Супер яко… Въх, бе Боже, ама то много кръв потече. Ама аз наистина ли имам толкова кръв!? Д**ба, пре*бах си дънките и любимите найкове. Дънките ще ги прежаля ама кецовете… 

Резултат: Сътресение на мозъка и няколко дни в болнични. 

Извод: Не ставам за нинджа. Кръв се пере най-лесно със студена вода и лимонов сок.

Вече съм в болнични. Главата ме боли зверски много, вие ми се свят и доктора ми забрани да пия алкохол. Каза още, когато реша да ям асфалт, да ида директно в спешното. Изобщо не ми беше смешно. Както и да е. 5 дни нямам какво да правя, казаха да си почивам. Добре. Първия ден поработих малко, довърших стари задачки, но наистина само толкова. Следващите няколко дни, ако трябва да бъда напълно честна, ми се губят. Помня, че в неделя или понеделник реших да сковавам пейка от палети. Като цяло, лесна работа. Сръчна съм, нямам проблеми със забиването на пирони и т.н. Все пак съм сглобявала секции сама, че и дограма съм обръщала. Избирам палетите, започвам да забивам пироните, а единия от тях не иска да влиза. Удрям по-силно, пак не ще. Засилвам се, замахвам и… право в палеца. Честно ли!? Наду се, посиня, абе страшна работа. Хвана ме срам да ида при личния лекар 2 пъти за 4 дни и реших да не ходя. Е, какво толкова, един пръст. Все ще мине. 

Резултат: Спукан палец. 

Извод: Когато сте в болнични, почивайте си.

Общо взето, месец април беше… толкова интересен, че вече си скубя косата, отпуснах се да псувам пред колегите (но за това някой друг път) и пропих отново. Какво като лекарят не дава. Все пак главата все още ме цепи жестоко, раната на брадичката ми отказва да зарасне, а палецът на лявата ми ръка е почти неизползваем… Не че нямаше добри моменти, имаше. Само че внимавайте какво си пожелавате. Пожелах си интересна година, минал е само един месец, а вече искам да скоча през терасата. 

Мисля да започна да ходя на йога, че да се успокоя. Вървя към залата леко подсинена, поклащаща се и проскубана като мъжки котарак след тежка нощна схватка. Тук-там има козина само и с раздрано ухо. Влизам в залата и опъвам мата на земята. Гледам жените около мен, мятат тези крака все едно са ластици. Чудя се: „Дали ще си тръгна жива от тук с този късмет?“

Разказът е плод на въображението на Самодива С. и приликата с действителни лица и събития е напълно случайна.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Рецепта за Коледна питка през октомври

октомври 09, 2017 0




Аз съм професионален НЕготвач, любител подпалвач на кухни и пресолявам манджите. Затова всяко мое успешно готвене бива съпроводено с наперени гърди, високо вдигната брадичка и „Виждате ли, това аз го направих...ПЪК“ *тропва с крак*

Дали от октомврийското слънчице, или факта, че съквартирантката (да, ти Криси) направи мусака онзи ден, се почувствах длъжна да върна жеста и НАПРАВИХ ПИТКА. САМА*! Днес съм благосклонно настроена към света и реших да ви споделя как да направите тази Коледна питка. Аз я наричам така, защото се навивам да я правя веднъж годишно и то само на Коледа, след като родителското тяло ме е помолило сто пъти да стана от дивана, пренесло ми е в жертва няколко чаши бира, мезета и ме подготвя за този тежък къртски труд 12 месеца.

Първа стъпка. Обадете се на мама, за да я питате за рецептата. Това е важна стъпка, която в никакъв случай не бива да се изпуска и се прави при всяко едно готвене. Тя ще се оправдае, че по рецепти не готви, но вие сте упорито магаре и ще ѝ се наложи да си измисли някаква, за да ви я сподели.

Аз: Ама на какви градуси се пече?
Майка: Не знам, 180?
Аз: Интернет каза 230...
Майка: Провери си в сайтовете, тук не съм записала.
Аз:...
Майка:...

Втора стъпка. Запишете каквото мама е казала в тефтер, за да не занимавате горката жена само с вашето готвене. Аз най-накрая записах рецепта в тефтера, който притежавам за тази цел от две години. НИКОГА НЕ Е КЪСНО, ДРАГИ ЗРИТЕЛИ! 

Трета стъпка. Като за готвене има много писане. Направете инспекция на всички шкафове и хладилника, за да:

1. Проверите какво притежавате от необходимите продукти.

2. Изхвърлите онези подправки, на които им е изтекъл срока на годност преди три месеца. 

3. Разберете какво ще се готви до края на месеца, защото на другите подправки им изтича срока през ноември, а вие сте стисната и не обичате да хвърляте неща. 

Запишете си необходимите продукти и бърже към пазара преди да ви е домързяло прекалено много, както стана предния път и си поръчахте пица. Под „вие“ имам предвид себе си.

Четвърта стъпка. Сложете под съмнение всичко, докато отивате към пазара. Заключих ли?Спрях ли машата? Защо си изправям косата, когато ходя до кварталния магазин? Всичко ли записах? Взех ли списъка? Взех ли парите? Сложих ли си панталон?

Пета стъпка. Вече сте у дома. Сипете си бира, подгответе продуктите пред себе си по списък, измийте си ръцете и ВИЕ СТЕ!

Мама ви е казала в каква поредност се слагат продуктите, но вие сте над тези неща и ги слагате по ваше усмотрение. ДАНО ДА СТАНЕ!
Напълно нормално, в един момент ще се запитате дали това, което ви е по пръстите, не е 2/3 от съдържанието на това, което се очаква да е в тавата.


Да, то е.
Спокойно, ще падне. 


Продължавате да месите, докато не си спомните, че сте забравили да сложите три от продуктите. Запазвате спокойствие, за да не притесните бъдещото тесто. То е малко и уязвимо, не бива да се натоварва с лоша емоция. Аз лично му пея или говоря миличко, за да му омекне душата. След като сте убедени, че сте сложили всичко (което, разбира се не е вярно, но го осъзнавате по-късно) месите. Месите. Месите. Спомняте си, че като дете сте ходили на бойни изкуства и прилагате техники върху клетото тесто. От там си спомняте и за детски песнички, та го биете и му пеете едновременно. След като сте го набили едно хубаво, то трябва да е стегнато като бедрото на гимнастичка от Националния отбор. 


Снимате го, за да се похвалите на по-можещите кокошки, че вече и вие правите нещо смислено с крайниците си. Завивате тестото и го оставяте да втаса.

След пет минути си спомняте, че сте забравили да сложите едната съставка. Правите се, че не разбирате тази мисъл и продължавате с чакането.

Шеста стъпка. Вече сте изпратили снимките на всичките ви най-близки кокошки. Те пърхат в гордост, че от вас човек може да стане (ха! Да, ама не). Следите тестото на всеки 30 минути. В един момент то става достатъчно голямо, за да му викате „бебето“, но после при рязането осъзнавате, че звучи прекалено грешно, затова продължавате да му казвате „тестото“.

Правите нова снимка, за да покажете на кокошките как отрочето ви расте, независимо от всички допуснати грешки, къде от ваша страна, къде от негова (и тук започвате да звучите като майка си)

Седма стъпка. Още при записването на рецептата, мама каза да се начертае схема.

Мама: Нарисувай кръг. Сега го раздели на 4. Сега всяка четвъртинка на още 4. Ето това е. 

Знам, звучи сложно и наистина е. Правите всичко по схемата. Навивате „от по-широкото към по-тънкото“ и се проваляте с гръм и трясък, защото тестото е изпаднало в транс, в невиждано блаженство и отказва да съществува във вече позната на човечеството форма.

Няма значение. Всички са гладни и храна трябва да има. Правите кифлички, които изглеждат на нещо между ветеран от войната и оцелял от Ядрена бомба. Поставяте ги...не, те изглеждат потресаващо...ПОГРЕБВАТЕ ГИ в предварително намазнена тава. Нали знаете как на погребения се хвърлят цветя? Е, същото, но намазвате с жълтък и мятате сусам отгоре. Поставяте в предварително нагрята на 230 градуса фурна и в зависимост от това колко сте досетливи, намаляте.

Снимате.

Осма стъпка. Обмисляте да скъсате акта си за раждане, защото не може майка ви да е виртуоз в кухнята, а вие да правите....това:



Девета стъпка: Аз съм доказателството, че външността лъже – изглеждам чудесно, но характерът ми е ужасен. Същото стана и с Коледната питка. По-точно с всяко отделно парче, защото всичките обявиха независимост и си останаха малки питчици.

Снимате. Пращате финално на кокошките. Казвате нещо остроумно като „Е, то от фурната стана така, нали се сещаш. Да бе, ВСИЧКИ съставки сложих...“



Десета стъпка. Помните ли, че бяхте на диета? Да, и аз съм на същата от три години, много добре ми влияе. По този повод нареждате НЕгурме маса, грозните, но иначе вкусни питки, мезе към тях и bon appétit!



Снимате отново и вярвате, че кулинарните ви дарби заслужават хиляда думи текст.


*След като съм част от майка ми, то нейното участие в създаването на тази НЕгурме питка не се води отделно, нали?

Самодива А.