четвъртък, 6 април 2017 г.

Пиза е щастие и радостни викове

април 06, 2017 0


Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото 6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.

Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности, колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…



Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си, за да сте по-спокойни преди да заминете.



Ако трябва да бъда съвсем честна, най-хубавото нещо, което видях в Пиза и ме накара да се влюбя в града е река Арно. Не самата река, а гледката и пъстрите сгради около нея. Заставайки на някой от 4-те моста в централната градска част, гледката е като нарисувана от романтична приказка. Дълбочината на гледката просто ти спира дъха и спокойно можеш да прекарах поне половин час, съзерцавайки се в нищото или просто заглеждайки фасадите на сградите, които се издигат наоколо с красивите си дървени капаци по прозорците.



О, така се отнесох в романтизма, че за малко щях да пропусна… Супер случайно с половинката ми попаднахме в прекрасна сграда, която първоначално помислихме за църква. Всъщност големите и порти бяха широко отворени, а отсреща дебнеха десетки фино направени витража, които просто ми казаха: „Влез!“ Естествено, че пристъпих с ясната представа за религиозен храм и потърсих от къде мога да си взема свещ, за да запаля една, ей така, заради вътрешен покой, а не защото съм супер религиозна. Свещи нямаше, но в дъното бе поставена голяма гробница от мрамор. Веднага, след като разбрах, че това са останките на тамплиер, от другия край на голямата зала с още по-висок таван се чу: „Това е гробница!“ Приятелят ми бе втрещен, но някак не изпитах смущение от факта, че наоколо имаше над 20 гроба на други тамплиери.



И без повече да говорим за смърт, директно излитам към най-вкусната тема… Е, няма така кухня! Цените са супер достъпни, основните ясния са около 8 евро, а порциите са обилни. Паста и пица – да преядеш и пак да искаш да си поръчаш. Пухкави домашни кроасани и любимото ми панетоне. Панетоне е студен сандвич с прошуто, домат, малко зелена салата и мнооого моцарела (на ден изяждах поне един-два).



Ако мислите, че можете да се изгубите в Пиза – няма шанс! Градът е малък, приблизително колкото Пазарджик и като площ, и като брой население. Градски транспорт изобщо не ви е необходим, защото можете да обиколите целия град от край до край за максимум час и половина и то ако се мотаете. Главната им улица от двете страни на реката се различава доста. От южната страна е модерна, с различни бутици за дрехи и парфюмерия. Директно я пропускам. Обаче северната.. Ах, северната. Тясна, колкото да се разминат 4-5 човека и изпълнена с малки кафенета, закусвали, магазинчета за всевъзможни глупости и сувенири, но носеща духа на Италия и глъчката от всички, които гъмжат като рояк по нея.

ВАЖНА БЕЛЕЖКА: По-разочарована от кафе не съм оставала! Поне за мен, италианското велико еспресо е жива чорба, 3-та цедка, както искате го наричайте…



Впечатляващи музеи няма, но пък тук там се появява някоя красива статуя. Свободния wi-fi е митологично същество, но повечето заведения предлагат такъв. И макар че малкият град има своите недостатъци, сърцето ми остана някъде между Арно и малките павирани улички, в които едва се разминаваш с хората.

Най-хубавото беше, че ни излезе учудващо евтино. Самолетните билети за двама ни бяха 100 лева отиване и връща, 2 нощувки в Пиза ни струваха 80-85 лева (да живее Air BNB) и просто ядохме и се разхождахме. Пак искам там… И ще се върна при първа възможност.


Самодива С.


петък, 19 август 2016 г.

Пловдив ще умре в събота

август 19, 2016 0


Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? 
Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…



Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната. Това ли е грандиозната европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мене няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му. 

Самодива С.