понеделник, 21 май 2018 г.

Ръководство за употреба: Жена



В това кратко ръководство ще научите как правилно да ползвате артикул ЖЕНА, как да го съхранявате и при необходимост, как да изведете ЖЕНА извън експлоатация 

В неделната вечер гледам „Сексът и градът“ (да, отново) удобно излегнала се на дивата. Сериалът си е типично женски и е идеална компания за моментите, в които просто стоиш и ти е тъпо. Гледам сериите от 1998 година и в една от сцените започва да се коментира колко по-лесно било ако мъжете и жените вървяха с ръководство за употреба. Помислих си, че за 20 години все някой ще е написал нещо, но уви. По темата е писано само за бременни жени, а имайки предвид състоянието на личния ми живот и абсолютно нередовният секс, скоро няма да съм от тези с издутите кореми. И реших! Ще го  пиша.

Ръководство за употреба: ЖЕНА
Издание: 2018 г.
Издателство: Диви Самодиви 

Настоящият наръчник за потреба на индивид Жена е създаден с некомерсиална цел. Той е плод на над 10-годишни наблюдения и анализи от недипломирани инженери-психолози, които оправдаваха собствения си мързел с изследването на женския пол в различни ситуации на различни географски ширини. Ръководството за употреба е съставено изводи, в следствие на тези наблюдения, но представената информация НЕ Е категоричен или неоспорим факт. 

Учените, създали този наръчник, признават за възможна моментна субективна преценка.

Изводи за въвеждане в употреба, същинска употреба и извеждане от експлоатация:

Въведение в употребата на Жена:

1. Избор. Всеки индивид ЖЕНА има различни специфични характеристики, в зависимост от годината и мястото на производство. 
2. Разнообразие от функции и дизайн. В зависимост от целите, за които искате ЖЕНА, трябва изберете най-подходящата за вас. На пазара има голямо разнообразие, но е необходимо детайлно проучване. Понякога, това отнема години. Можете да поискате помощ от приятел.
3. Задайте предварителни настройки. Това означава, че трябва да настроите ЖЕНА да работи на вашата честота. (Пример: Ако сте възроматичен в началото, но всъщност не сте такъв човек, ще зададете грешни настройки на ЖЕНА. В последствие, това би довело до сериозни проблеми по време на употреба).
4. Не всеки модел е пригоден да работи със зададените от вас настройки. Ако сте попаднали на такъв индивид ЖЕНА, по-добре го сменете докато е време.
5. Има опция за предварителен преглед.
6. Няма тестов период. 
7. Поддръжката струва скъпо. Стандартно около 100-200 лева на месец. По-новите модели имат по-високи изисквания за поддръжка. Там, разходите на месец могат да стигнат до десетки хиляди левове. 

Употреба:

1. Бъдете внимателни. Не всеки модел може правилно да разбере командите, които задавате, така че бъдете максимално точни и конкретни.
2. Ако не разбирате какво ви казва ЖЕНА или говори с догадки, питайте и поискайте от нея описаното в горната точка.
3. Редовен секс. Ако не правите редовен и задоволителен секс с ЖЕНА, тя ще бъде нервна и тревожна.
4. Ако ЖЕНА е нервна и тревожна, прегърнете я и се опитайте да говорите с нея.
5. Ако говоренето не ви се отдава – подарете цвете или я изведете на вечеря/кино/театър.
6. Ако и това не помага, НЕ я питайте дали е в цикъл. Може да ви ухапе или дори убие.
7. Ако ЖЕНА е в цикъл, хвърлете шоколад по нея и бягайте бързо.
8. Ако ви настигне – правете се на умрял или на силно разстроен.
9. Ако изпаднете в спор – разревете се преди нея. ЖЕНА ще бъде толкова шокирана, че няма да успее да реагира, тъй като няма зададени настройки за такива ситуации (при децата важи същото).
10. Ако искате да превъзпитате ЖЕНА, няма смисъл. Това е като да превъзпитате МЪЖ*.
11. Помнете деня, в който сте въвели ЖЕНА в експлоатация. За нея е важно точно толкова, колкото датата ѝ на производство.
12. Не се опитвайте да лъжете ЖЕНА освен ако нямате 100% гаранция, че тя няма да разбере. В противен случай рискувате да ви удари с тиган по главата.
13. Всеки модел ЖЕНА задава различни странни въпроси, в зависимост от предните ползватели.
14. Има случаи, в които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да излъжете ЖЕНА, ако нещата, за които ви пита са верни. Тези случаи са:
     • Ако ви попита дали е напълняла;
     • Ако ви попита дали е погрозняла;
     • Ако ви попита дали има нещо по-важно от нея;
    • Без значение дали ви пита или не, НИКОГА ама НИКОГА не казвайте, че сте обичали друг модел ЖЕНА повече;
     • Ако ви попита дали ви прилича на луда. В никакъв случай не отговаряйте с „ДА“.
(Тук списъкът е голям, но ако имате нужда от помощ по тези въпроси, свържете се с нас за индивидуална консултация)
15. Запомнете името на модела възможно най-бързо, ако не искате да ви прегризе гърлото.
16. За дълго и безпроблемно ползване, веднъж-два пъти годишно я изненадвайте без повод.
17. Никога не изпълнявайте това, което иска на 100%, защото ще започне да иска все повече неща от вас.
18. Ако не искате да правите нещо, за което ЖЕНА ви моли, има лесен начин да я накарате да спре. Направете това нещо възможно най-некадърно. (Пример: Ако ви помоли да сготвите фасул, загорете го толкова много, че да се наложи да изхвърлите тенджерата.) Гарантиран ефект!
19. Ако искате дълго и безпроблемно да ползвате жена, намерете си общо хоби/занимание.
20. Понякога трябва да проявявате взаимно търпение. Внимавайте с това. То се регулира при първоначалните настройки.

*Скоро очаквайте Наръчник за употреба: МЪЖ

Извеждане извън експлоатация:

Това е сложен и понякога дълъг процес, за който все още няма точни инструкции. Обикновено е добре да имате броня, щит и оръжие за самозащита, защото е възможно да бъдете нападнати. Често ЖЕНА е агресивна по време на извеждане извън експлоатация. Можем само да ви предложим следното:

1. Ако искате да спрете да ползвате конкретен модел ЖЕНА, не започвайте да ползвате друга преди да сте извели предната извън експлоатация.
2. Ползването на всички възможни клишета е разрешено, дори препоръчително.
3. Подгответе си поне чувал носни кърпички. Или и бръкнете в окото и бягайте.
4. Дори и да ви моли да останете за вечерта, защото ЖЕНА е разстроена, самотна и т.н., не го правете. Това е капан! 
5. Ако сте решили да изведете извън експлоатация ЖЕНА, направете го възможно най-бързо. 
6. Бъдете търпеливи и я изслушайте, но с граница.
7. Резервен вариант: съберете си нещата тайно и избягайте докато тя е накъде навън. 

Това е възможно най-краткият наръчник за употреба на ЖЕНА. Екипът инженери-психолози обещаха да продължат да си губят времето и някой ден да издадат пълен нАучен труд по темата. До тогава – внимавайте с избора на модел. Понякога лъжат за годината на производство.


Самодива С.


вторник, 15 май 2018 г.

5 причини, поради които пиеш вино сутрин



Не, мамо, нямам проблеми с алкохола

Ден като ден. Седмичен. Тъп, почти безгръбначен. Всичко е тихо и спокойно, животът бавно и славно напредва в монотонния си еднопосочен ход. Събуждаш се, влизаш в банята, миеш зъбите, правиш си кафе. Почтиии си отворила очи, но ключовото ПОЧТИ ти пречи да си обуеш панталона, дънките или там какво обличаш. Спъваш се два пъти, удряш се в ръба на леглото, скринът отсреща решава да скочи в ревностна защита на леглото и започва битката на мебелите. И докато си се усетила какво се случва, ръбът на тъпя шкаф вече е нападнал малкия ти пръст на левия крак, наврял е предварително изострения ъгъл между малкия и безименния пръст, а ти тутакси се озоваваш свита на земята, хлипаща като малко момиченце. Но поне вече си разсънена, нали!?

И се започва. Знаеш, че през целия ден, колкото и слънчев да е той, над главата ти ще кръжи един малък буреносен облак, който ще гърми и трещи, че даже ще усещаш електричеството от светкавиците по ушите си. Знаеш, че отварянето на бутилка вино преди обяд е неминуемо. Но за да обърнеш няколко чаши още преди да си изпила сутрешното си кафе… Някак си трябва да има причина, поне колкото да се оправдаеш пред собствената си съвест, че не си пияница, а и моментът е такъв, нали...

Разбира се, причините да пием вино преди обяд са повече от 5, но да речем, че това са най-често срещаните в моя случай, или поне емблематични основания да си сипя една-две-три чаши и да си наместя разстроените чакри още от сутринта.

1. Защото Аня има диспенсър за вино (в превод: имаш добър приятел, с когото можеш да си го позволиш)

За тези от вас, които съвсем случайно са попаднали в този блог и не знаят кои сме ние, две сме. Аз съм си аз, тази която пише този текст, а другата е Аня – тази, която редактира този текст. Като бонус към това, другата ми е приятелка, че и колежка. Та Аня има диспенсър за вино. Как звучи само: „Диспенсър за вино“ – като меден звук на камбани и Коледа посред лято. Е, както се сетиш само, че до теб има 10-литрова туба с прекрасно бяло или червено вино, което се вълнува от всяко натискане на малкото кранче/канелка или както там се казва… Как да не си сипеш една чаша!?

Всъщност Аня няма диспенсър за вино, но, НО ако имаше (Аня, мисля, че е време да предприемем мерки срещу тази неправда), щях да имам чудна причина!

2. „Зайче Байче, чао-чао“ (в превод: някой ти къса нервите на работа)

„Зайче-байче чао-чао“ всъщност е нарицателно за един много… специален мъж в живота ми през последните няколко месеца. Не, не е нищо интимно. Зайче Байче, както ще го наричам тук, е един прекрасен професионалист, с когото комуникацията върви по-бавно и тромаво от теснолинейката към Велинград. Та, през последните няколко месеца, в момента, в който видя, че имам имейл от Зайче Байче или пропуснато повикване, изпадам в истински ужас, защото знам, че нещо не е наред или нещо се променя. Или пък иска да се направи нещо друго извън предварителната уговорка, по възможност за вчера. Та така, виждайки изписано името на Зайче Байче, аз моментално посягам към бутилка бяло вино, че да мога да се успокоя още преди да съм вдигнала телефонната слушалка и преди да съм започнала да крещя вътрешно.

3. Защото снощи правих кекс

Страхотна, кулинарна вечер с лек аромат на християнство. Това е най-хубавата причина да пиеш вино сутринта, особено ако все още не си легнала. Цяла вечер съм готвила, била съм прилежна домакиня, а сек… ъъъ, пардон, кексът е станал толкова… вкусен, че започваш да крещиш името Господне и отправяш благодарствени молитви за тази прекрасна вечеря в продължение на няколко часа. Е, как да не си сипеш една чаша вино сега. Даже и цигара можеш да си запалиш.

4. Защото снощи не правих кекс

Тук изобщо трябва ли да пояснявам нещо!? Като не си правил кекс седмица, две, три, че да не дава същия този Господ, за който споменах по-горе, периодът да е по-дълъг… И една бутилка няма да помогне. В такива случаи, виж какво казва Аня тук: Как не му пуснах на втората среща.

5. Защото някъде по света някой вечеря и пие вино сам

А ние нали сме едни такива душици съпричастни и не искаме човекът да е самотен, та ще си сипем една чаша за него, в знак на морална подкрепа. Е, по път към работа може  да хълцаме леко, но е важно да не започваме философската тема за това кой кого уважава насред улицата с тотално непознат човек. Повтарям! Не говорим за това с непознати хора на улицата, особено в 8 сутринта!

Това са моите 5 причини, за да си сипя чаша вино сутрин. А ти случайно да имаш някаква по-добра причина? Ако пропускам нещо, кажи ми. Мястото за коментари под статията е точно за това ; )

Самодива С.


сряда, 9 май 2018 г.

Как не му пуснах на втората среща



Излъгах

Приближавайки се до своите 25 години, момичето в мен започна да размишлява над всеобщите проблеми - войните, икономическата криза реалност или измислица е, както и за НУЛЕВИЯ трафик в спалнята ми. Бяха минали месеци (ще се преструвам, че числото не е двуцифрено), а образът на гол мъж в леглото ми избледняваше и вече даже не можех да си спомня това какво е и как се използва. ТАКА НЕ МОЖЕ – рече и отсече хормоналният ми дисбаланс и започна да се оглежда наоколо за някой пдоходящ.

Първи оглед – никой. Буквално никой, всички са по-ниски от мен и просто не ги виждам и се налага да се наведа. Не става така, тези 175 сантиметра са създадени да бъдат гледани от високо, не да се катериш по тях със стълба.

Втори оглед – вече сме на едно ниво, но ми иде да си говоря за козметика и гримове с тях. Смисъл, няма как тези вежди да не са нарисуване, бе момче! Не ме лъжи! Сега отивай на бара, взимай си Мохитото и дим да те няма от пътя ми. Тук вече ми иде демонстративно да си отворя бирата със зъби, за да върна баланса във Вселената.

Тук мина известно време, в което бях концентрирала енергията си в различни хобита. Сухият режим води до преминаване на 21 километра на полумаратон. Също така плуване на поне 6 км седмично и отделно редовно ходене на салса. Да, затова необвързаните хора са красиви и стегнати – избиват си енергията с тренировки. Също така осъзнах, че биреното коремче е мит и може да си пиеш колкото поискаш, стига после да тичаш три пъти на това, което искаш. ПИЙ И ТИЧАЙ, НАРОДЕ!

Мина се немина време, дисбалансът пак почука на вратата и ето ни тук.

Трети оглед – ‘бах, тоз’ висок бе! Викам си „Ей, ся ми падна“, но мама не е отгледала глупачка, тотален психопат да, но не и глупачка. Вдишах три пъти, смених позата на краката от 3 без 15 на заключени лозарски ножици и търпеливо зачаках да дойде третата среща. Е, ма няма как и това да стане бързо, защото пълно щастие нЕма. Хубав, забавен, интелигентен, прекрасен вкус за музика (просто, защото се покрива с моя), ма на 150 километра от мене. Еми, стой и чакай, Аньо, колко са още няколко седмици на фона на всичките месеци.

Обикновен понеделник, минала е седмица от първата ни среща. Получавам снимка и текст „Ела и ме вземи от тук“. И отново - ХА! ПАДНА ЛИ МИ! Не…Това е втора среща. Ние сме търпеливи млади дами, мама е казала да си пазим добре цветето и да не даваме на всеки да го къса. Повтарям си това като мантра и силно вярвам в нея. Няколко бири на тепе по-късно се озоваваме в хола ми. Все пак човекът е бил целия този път, за да ме види, няма да го оставим като куче на улицата. Но градинката все още се охранява, макар и с напредването на разговора вратичката леко да се открехва.

ВТОРА СРЕЩА. ТИ СИ ПО-СИЛНА ОТ ТОВА! МАМА НЕ БИ ОДОБРИЛА НЕЧИСТИТЕ ТИ ПОМИСЛИ!

Но пък мама я няма и освен ако случайно не откриете блог с най-добрата ти приятелка и не напишеш грандиозна статия по темата, тя няма как да разбере какво се е случило, нали? Нали?

Еми, явно да…

Ако не друго, то месеците очакване си заслужаваха, както и предвидливото изнасяне на съквартирантката ми за тази вечер (мерси, Криси!).

Извод: Нямам време да мисля такъв в момента, защото идва четвъртата среща скоро и трябва да си епилирам краката. Забавлявайте се, мили дами, не следвайте смотани стереотипи, пазете си градинката и ѝ намерете отговорен градинар :) 


Самодива А. 

вторник, 8 май 2018 г.

Никога ама НИКОГА не си пожелавайте интересна година



А.к.а. април е тъп месец и ще го задраскам от календара

Беше краят на месец март. Моя скромна (или не чак толкова скромна) милост реши да си пожелае (о, да, съвсем на връх рождения ми ден)*, една изключително интересна година.

*Добавям бележката с рождения ден, защото обикновено каквото си пожелая, то се случва. Разбира се, старая се желанията ми да са реални и постижими, а не нещо фантастично като например да срещна идеалния мъж, защото това е толкова възможно, колкото да яздя два еднорога едновременно и да направя задно салто на гърбовете им. И все пак мисля, че това с еднорозите е по-вероятно да се случи.

Та да продължаваме по същество. Пожелавам си аз интересна година и видиш ли, започна се. Само няколко дни, след изричането, че даже и помислянето на това така съкровено желание, то започна постепенно да се сбъдва, а месец по-късно вече можете да забележите как постепенно започвам да оплешивявам, защото си оскубах косата от интересни събития. 

Но нека започнем с представянето на събитията в хронологичен ред. Моята скромна, романтична особа, се разболя от любов. Представяш ли си!? Чак да не повярва човек, че в хуманоид с моя ръст изобщо може да се събере сърце, та камо ли това сърце да изпита емоция. Еми, невероятно ама ей на, взе та стана. Не само, че се случи, но дори и вдигнах температура, започнах да се потя, гадеше ми се, че и сърцебиене получих. Почувствах се като Флорентино Ариса от „Любов по време на холера“. То си беше същото, но без холерата.

Резултат: пий чай от мента за успокоение и още някакви зеленишки, че да ти дойде акъла в главата. 

Извод: Това – влюбването като в книгите – не е за мен. Нещо друго интересно искам.

Няколко седмици по-късно, открих новото си призвание – ще ставам нинджа и искам черен колан по карате. Оказа се, че на думи звучи доста по-лесно, но ентусиазмът за практикуване на бойното изкуство в мен така бе надделял, че не се сдържах и само няколко дни след първата ми тренировка, реших да демонстрирам уменията си на публично място. По-тъпо решение не съм взимала в живота си. Но защо!? Приклякам, засилвам се, отскачам, вдигам десен крак за ритник и, о Боже, усещам как ще падна. Вече залитам и виждам доближаващия се асфалт към лицето ми. Най-логичното нещо, което мога да направя, е да опъна ръце напред и да посрещна сблъсъка с нагорещената асфалтова повърхност с длани. Само че забравих, че съм жена и имам дамска чанта на рамото си. Опъвам ръце, чантата се залюлява, омотава се около лактите ми и посрещам асфалта (неизбежен факт) с челюст. Супер яко… Въх, бе Боже, ама то много кръв потече. Ама аз наистина ли имам толкова кръв!? Д**ба, пре*бах си дънките и любимите найкове. Дънките ще ги прежаля ама кецовете… 

Резултат: Сътресение на мозъка и няколко дни в болнични. 

Извод: Не ставам за нинджа. Кръв се пере най-лесно със студена вода и лимонов сок.

Вече съм в болнични. Главата ме боли зверски много, вие ми се свят и доктора ми забрани да пия алкохол. Каза още, когато реша да ям асфалт, да ида директно в спешното. Изобщо не ми беше смешно. Както и да е. 5 дни нямам какво да правя, казаха да си почивам. Добре. Първия ден поработих малко, довърших стари задачки, но наистина само толкова. Следващите няколко дни, ако трябва да бъда напълно честна, ми се губят. Помня, че в неделя или понеделник реших да сковавам пейка от палети. Като цяло, лесна работа. Сръчна съм, нямам проблеми със забиването на пирони и т.н. Все пак съм сглобявала секции сама, че и дограма съм обръщала. Избирам палетите, започвам да забивам пироните, а единия от тях не иска да влиза. Удрям по-силно, пак не ще. Засилвам се, замахвам и… право в палеца. Честно ли!? Наду се, посиня, абе страшна работа. Хвана ме срам да ида при личния лекар 2 пъти за 4 дни и реших да не ходя. Е, какво толкова, един пръст. Все ще мине. 

Резултат: Спукан палец. 

Извод: Когато сте в болнични, почивайте си.

Общо взето, месец април беше… толкова интересен, че вече си скубя косата, отпуснах се да псувам пред колегите (но за това някой друг път) и пропих отново. Какво като лекарят не дава. Все пак главата все още ме цепи жестоко, раната на брадичката ми отказва да зарасне, а палецът на лявата ми ръка е почти неизползваем… Не че нямаше добри моменти, имаше. Само че внимавайте какво си пожелавате. Пожелах си интересна година, минал е само един месец, а вече искам да скоча през терасата. 

Мисля да започна да ходя на йога, че да се успокоя. Вървя към залата леко подсинена, поклащаща се и проскубана като мъжки котарак след тежка нощна схватка. Тук-там има козина само и с раздрано ухо. Влизам в залата и опъвам мата на земята. Гледам жените около мен, мятат тези крака все едно са ластици. Чудя се: „Дали ще си тръгна жива от тук с този късмет?“

Разказът е плод на въображението на Самодива С. и приликата с действителни лица и събития е напълно случайна.

четвъртък, 3 май 2018 г.

5 неща, които биха ме задържали в офиса




Едва сряда е. Пак. Отново. Колко поред са по-точно, защото ми се виждат в повечко? Някак си ставам от леглото с 45 минути закъснение , взимам си душ, старателно си измивам зъбите и се правя, че на мен грим изобщо не ми трябва. Студено е навън, вие се радвайте, че изобщо се излюпих изпод завивката. Вместо да си извадя картата за влизане в офиса, изкарах ключовете за вкъщи, което потвърждава теорията ми, че офисът е пъвият ми дом. Сряда не ще да минава бързо, а аз виждам как на другите им поднасят бутилка вино в офиса. Ех, де! А моето къде е? 


Чудя се тука, какво му трябва на един средностатистически офис, за да бъде още по-привлекателен за своите служители? Ние си имаме хубава кухня, пресни плодове, а кафето ми разтреперва така краката, както никой мъж досега не е успявал. Открих златната петица! Няма проблем, не е нужно да ми благодарите, мили работодатели. Приемам някоя от петте точки по-долу за благодарност, можете да ми пишете на лично съобщение за адрес ☺ 

Кои са 5-те неща, които според мен биха повлияли благоприятно на офисната среда: 


Диспенсър с вино

Да, единият чучур го искаме със Сувиньон блан! Другият може мерло, а ако има трети – розе! Не че ни е лошо, но пък много помага за вдъхновението и за...абе, в сряда не е готино просто! Те всички си пускат снимки от морето вече, хващат съмнителен тен, а ти...сипваш си вино от диспенсъра, за да преживееш цялата тази работа по-леко...докато си на работа. Пък и четеш такива статии с по-голям ентусиазъм! 


Тапи за уши

„Уеее-уееее, беше толкова яко на морето, водата беше хладна, цацата солена, картофките с бронзов тен. А да знаеш, че си взехме патка, която снася златни яйца! НЯМА ДА ПОВЯРВАШ, намерихме Свещения Граал!!!!“. Да, супер. Служебни тапи за уши, благодаря. Ще ви напомня същото, когато тези индивиди тръгнат към Банско през зимата и видят Голямата стъпка :) 


Разгъваем диван

Навън ръми тихичко. Ти тъкмо си се нахранил и детето в теб иска да поспи. Ами, позволи му, де! Цитираш неизвестен сайт, който е казал, че е полезно и че „Абе, май Китай, или Япония...дръпнати бяха, ама го правят!“. Затова инвестираш три заплати в това да има разгъваем диван в офиса за дрямка. БРАВО! Всичко го оценяват, най-вече шефовете, които никога не са те гледали толкова съмнително! Браво! Ти успя! 


Малка библиотека

Чувала съм за мистични места, които предоставят това удоволствие, но дали ти дават и времето? Представи си как колежките си говорят за ваканцията, а ти тихичко се свиваш и продължаваш да четеш какво се случва по-точно, защо той отиде там, какво го чака? Ама, разбира се, че това ще се случи! Господи, защо отиде...не, казах ти да не отиваш. 


Малки котенца

Не ме интересува кой какво казва, но всеки офис трябва да има ферма с малки животни (аз лично харесвам котенцата). По този начин учиш на отговорност, на милосърдие, на състрадание и на d’awwwww <3, което е от изключително значение в днешно време! Помагаш на екипа да се сплоти! Всички се разделят на екип „котки“ и екип „кучета“ и екип „аз ще си седя при виното“.


Къде с чувство за хумор, къде с капка надежда - това са петте неща, които според мен ще променят работния процес в цялата държава. А сега, народе, напред и нагоре, защото остава още малко до края на работния ден! :)

Самодива А.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Рецепта за Коледна питка през октомври

октомври 09, 2017 0




Аз съм професионален НЕготвач, любител подпалвач на кухни и пресолявам манджите. Затова всяко мое успешно готвене бива съпроводено с наперени гърди, високо вдигната брадичка и „Виждате ли, това аз го направих...ПЪК“ *тропва с крак*

Дали от октомврийското слънчице, или факта, че съквартирантката (да, ти Криси) направи мусака онзи ден, се почувствах длъжна да върна жеста и НАПРАВИХ ПИТКА. САМА*! Днес съм благосклонно настроена към света и реших да ви споделя как да направите тази Коледна питка. Аз я наричам така, защото се навивам да я правя веднъж годишно и то само на Коледа, след като родителското тяло ме е помолило сто пъти да стана от дивана, пренесло ми е в жертва няколко чаши бира, мезета и ме подготвя за този тежък къртски труд 12 месеца.

Първа стъпка. Обадете се на мама, за да я питате за рецептата. Това е важна стъпка, която в никакъв случай не бива да се изпуска и се прави при всяко едно готвене. Тя ще се оправдае, че по рецепти не готви, но вие сте упорито магаре и ще ѝ се наложи да си измисли някаква, за да ви я сподели.

Аз: Ама на какви градуси се пече?
Майка: Не знам, 180?
Аз: Интернет каза 230...
Майка: Провери си в сайтовете, тук не съм записала.
Аз:...
Майка:...

Втора стъпка. Запишете каквото мама е казала в тефтер, за да не занимавате горката жена само с вашето готвене. Аз най-накрая записах рецепта в тефтера, който притежавам за тази цел от две години. НИКОГА НЕ Е КЪСНО, ДРАГИ ЗРИТЕЛИ! 

Трета стъпка. Като за готвене има много писане. Направете инспекция на всички шкафове и хладилника, за да:

1. Проверите какво притежавате от необходимите продукти.

2. Изхвърлите онези подправки, на които им е изтекъл срока на годност преди три месеца. 

3. Разберете какво ще се готви до края на месеца, защото на другите подправки им изтича срока през ноември, а вие сте стисната и не обичате да хвърляте неща. 

Запишете си необходимите продукти и бърже към пазара преди да ви е домързяло прекалено много, както стана предния път и си поръчахте пица. Под „вие“ имам предвид себе си.

Четвърта стъпка. Сложете под съмнение всичко, докато отивате към пазара. Заключих ли?Спрях ли машата? Защо си изправям косата, когато ходя до кварталния магазин? Всичко ли записах? Взех ли списъка? Взех ли парите? Сложих ли си панталон?

Пета стъпка. Вече сте у дома. Сипете си бира, подгответе продуктите пред себе си по списък, измийте си ръцете и ВИЕ СТЕ!

Мама ви е казала в каква поредност се слагат продуктите, но вие сте над тези неща и ги слагате по ваше усмотрение. ДАНО ДА СТАНЕ!
Напълно нормално, в един момент ще се запитате дали това, което ви е по пръстите, не е 2/3 от съдържанието на това, което се очаква да е в тавата.


Да, то е.
Спокойно, ще падне. 


Продължавате да месите, докато не си спомните, че сте забравили да сложите три от продуктите. Запазвате спокойствие, за да не притесните бъдещото тесто. То е малко и уязвимо, не бива да се натоварва с лоша емоция. Аз лично му пея или говоря миличко, за да му омекне душата. След като сте убедени, че сте сложили всичко (което, разбира се не е вярно, но го осъзнавате по-късно) месите. Месите. Месите. Спомняте си, че като дете сте ходили на бойни изкуства и прилагате техники върху клетото тесто. От там си спомняте и за детски песнички, та го биете и му пеете едновременно. След като сте го набили едно хубаво, то трябва да е стегнато като бедрото на гимнастичка от Националния отбор. 


Снимате го, за да се похвалите на по-можещите кокошки, че вече и вие правите нещо смислено с крайниците си. Завивате тестото и го оставяте да втаса.

След пет минути си спомняте, че сте забравили да сложите едната съставка. Правите се, че не разбирате тази мисъл и продължавате с чакането.

Шеста стъпка. Вече сте изпратили снимките на всичките ви най-близки кокошки. Те пърхат в гордост, че от вас човек може да стане (ха! Да, ама не). Следите тестото на всеки 30 минути. В един момент то става достатъчно голямо, за да му викате „бебето“, но после при рязането осъзнавате, че звучи прекалено грешно, затова продължавате да му казвате „тестото“.

Правите нова снимка, за да покажете на кокошките как отрочето ви расте, независимо от всички допуснати грешки, къде от ваша страна, къде от негова (и тук започвате да звучите като майка си)

Седма стъпка. Още при записването на рецептата, мама каза да се начертае схема.

Мама: Нарисувай кръг. Сега го раздели на 4. Сега всяка четвъртинка на още 4. Ето това е. 

Знам, звучи сложно и наистина е. Правите всичко по схемата. Навивате „от по-широкото към по-тънкото“ и се проваляте с гръм и трясък, защото тестото е изпаднало в транс, в невиждано блаженство и отказва да съществува във вече позната на човечеството форма.

Няма значение. Всички са гладни и храна трябва да има. Правите кифлички, които изглеждат на нещо между ветеран от войната и оцелял от Ядрена бомба. Поставяте ги...не, те изглеждат потресаващо...ПОГРЕБВАТЕ ГИ в предварително намазнена тава. Нали знаете как на погребения се хвърлят цветя? Е, същото, но намазвате с жълтък и мятате сусам отгоре. Поставяте в предварително нагрята на 230 градуса фурна и в зависимост от това колко сте досетливи, намаляте.

Снимате.

Осма стъпка. Обмисляте да скъсате акта си за раждане, защото не може майка ви да е виртуоз в кухнята, а вие да правите....това:



Девета стъпка: Аз съм доказателството, че външността лъже – изглеждам чудесно, но характерът ми е ужасен. Същото стана и с Коледната питка. По-точно с всяко отделно парче, защото всичките обявиха независимост и си останаха малки питчици.

Снимате. Пращате финално на кокошките. Казвате нещо остроумно като „Е, то от фурната стана така, нали се сещаш. Да бе, ВСИЧКИ съставки сложих...“



Десета стъпка. Помните ли, че бяхте на диета? Да, и аз съм на същата от три години, много добре ми влияе. По този повод нареждате НЕгурме маса, грозните, но иначе вкусни питки, мезе към тях и bon appétit!



Снимате отново и вярвате, че кулинарните ви дарби заслужават хиляда думи текст.


*След като съм част от майка ми, то нейното участие в създаването на тази НЕгурме питка не се води отделно, нали?

Самодива А. 


четвъртък, 6 април 2017 г.

Пиза е щастие и радостни викове

април 06, 2017 0


Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото 6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.

Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности, колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…



Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си, за да сте по-спокойни преди да заминете.



Ако трябва да бъда съвсем честна, най-хубавото нещо, което видях в Пиза и ме накара да се влюбя в града е река Арно. Не самата река, а гледката и пъстрите сгради около нея. Заставайки на някой от 4-те моста в централната градска част, гледката е като нарисувана от романтична приказка. Дълбочината на гледката просто ти спира дъха и спокойно можеш да прекарах поне половин час, съзерцавайки се в нищото или просто заглеждайки фасадите на сградите, които се издигат наоколо с красивите си дървени капаци по прозорците.



О, така се отнесох в романтизма, че за малко щях да пропусна… Супер случайно с половинката ми попаднахме в прекрасна сграда, която първоначално помислихме за църква. Всъщност големите и порти бяха широко отворени, а отсреща дебнеха десетки фино направени витража, които просто ми казаха: „Влез!“ Естествено, че пристъпих с ясната представа за религиозен храм и потърсих от къде мога да си взема свещ, за да запаля една, ей така, заради вътрешен покой, а не защото съм супер религиозна. Свещи нямаше, но в дъното бе поставена голяма гробница от мрамор. Веднага, след като разбрах, че това са останките на тамплиер, от другия край на голямата зала с още по-висок таван се чу: „Това е гробница!“ Приятелят ми бе втрещен, но някак не изпитах смущение от факта, че наоколо имаше над 20 гроба на други тамплиери.



И без повече да говорим за смърт, директно излитам към най-вкусната тема… Е, няма така кухня! Цените са супер достъпни, основните ясния са около 8 евро, а порциите са обилни. Паста и пица – да преядеш и пак да искаш да си поръчаш. Пухкави домашни кроасани и любимото ми панетоне. Панетоне е студен сандвич с прошуто, домат, малко зелена салата и мнооого моцарела (на ден изяждах поне един-два).



Ако мислите, че можете да се изгубите в Пиза – няма шанс! Градът е малък, приблизително колкото Пазарджик и като площ, и като брой население. Градски транспорт изобщо не ви е необходим, защото можете да обиколите целия град от край до край за максимум час и половина и то ако се мотаете. Главната им улица от двете страни на реката се различава доста. От южната страна е модерна, с различни бутици за дрехи и парфюмерия. Директно я пропускам. Обаче северната.. Ах, северната. Тясна, колкото да се разминат 4-5 човека и изпълнена с малки кафенета, закусвали, магазинчета за всевъзможни глупости и сувенири, но носеща духа на Италия и глъчката от всички, които гъмжат като рояк по нея.

ВАЖНА БЕЛЕЖКА: По-разочарована от кафе не съм оставала! Поне за мен, италианското велико еспресо е жива чорба, 3-та цедка, както искате го наричайте…



Впечатляващи музеи няма, но пък тук там се появява някоя красива статуя. Свободния wi-fi е митологично същество, но повечето заведения предлагат такъв. И макар че малкият град има своите недостатъци, сърцето ми остана някъде между Арно и малките павирани улички, в които едва се разминаваш с хората.

Най-хубавото беше, че ни излезе учудващо евтино. Самолетните билети за двама ни бяха 100 лева отиване и връща, 2 нощувки в Пиза ни струваха 80-85 лева (да живее Air BNB) и просто ядохме и се разхождахме. Пак искам там… И ще се върна при първа възможност.


Самодива С.


петък, 19 август 2016 г.

Пловдив ще умре в събота

август 19, 2016 0


Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? 
Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…



Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната. Това ли е грандиозната европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мене няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му. 

Самодива С.